— Кажи го на африканеца, когото намушка. — Кристофър издаде звук, който можеше да бъде оприличен и на язвителен смях, ако не страдаше толкова силно от раната. — Сигурен съм, че при първа възможност би направила същото и с мен. Тогава ще можеш да се втурнеш назад при Язид и да му разкажеш всичко.
— Не си прав — започна Ариел, но Кристофър заби колена в хълбоците на Анибал и бързата реакция на жребеца я прекъсна.
— Спести си лъжите, Ариел. Достатъчни ми бяха и досегашните, които ще ми стигнат до края на живота.
Ариел нямаше време да се защити. Пред тях изникнаха десетина факли и когато навлязоха в берберското селище, нощта се изпълни с приветствени викове и думи на загриженост. Кристофър спря Анибал пред най-голямата палатка и един красив млад берберин изтича към тях, докато друг улови жребеца за поводите.
— Братко мой! Какво те води тук посред нощ!
— Вземи я, Фатим. И я наблюдавай — нареди Кристофър и остави Ариел в ръцете на берберина. — Имам нужда от помощта на майка ти.
Той се смъкна от жребеца, оставяйки прясна следа от кръв по хълбока на Анибал, и се сгромоляса на белия планински пясък.
Женски викове долетяха иззад чергилата на шатрата и миг по-късно Кристофър бе заобиколен от тълпа жени. Едната жена, по-стара от останалите, прегледа раните му за нула време. Разпореди се и даде строги нареждания на другите. Ариел гледаше как състрадателните жени отнесоха Кристофър в най-голямата шатра. Повечето от останалите хора се пръснаха, като част от тях се събраха отново около входа на шатрата, за да чуят новините за раняването на Кристофър, а други се разотидоха.
Ариел се обърна към младия берберин, когото Кристофър бе нарекъл Фатим, и се поколеба как да постъпи в тази ситуация. Както се оказа, не трябваше да прави нищо. Младият берберин изчака Кристофър да бъде въведен в шатрата и я настани отделно от него, като се поклони любезно.
— Простете липсата на уважение у моя брат. Една съпруга не бива да бъде третирана по този начин. Особено нова съпруга. Упорит е като камила и не познава нашите маниери, въпреки че съм се опитвал да го науча. — Когато се изправи, устните му се извиха в привлекателна усмивка и Ариел му отвърна със същото въпреки ироничното му предположение, че тя и Кристофър са женени. Имаше смътното усещане, че жените едва ли ще поискат да общуват с нея, но тук поне се чувстваше сигурна и в компанията на приятел.
— Напротив — каза тя, — страхувам се, че знае много за нашите обичаи и имаше основателна причина да бъде ядосан.
Главата на берберина се отметна настрани от изненада. Той започна да я разглежда с огромен интерес, наведе се напред и прошепна:
— Това може да е така, милейди, но никога не трябва да го признавате пред него. Би трябвало да поговорите с моите сестри. Те са усъвършенствали до най-висша степен изкуството на истинския критицизъм. Виждам, че в тази област се нуждаете от някои инструкции. Но това може и да почака. Засега елате, трябва да поверя дали са ви намерили място за отдих.
Ариел наблюдаваше лекия сън на Кристофър.
Възпалената червена подутина на лявото му рамо изобщо не бе изчезнала под свежите превръзки, които бе помогнала да бъдат сменени по-рано тази сутрин. Зефира, майката на Фатим, я бе уверила, че той ще се възстанови изцяло, и обясни, че някакво си оловно топче не може да повали един мъж, който има бараката на Аллах, колкото нейния английски „син“. Но Ариел не бе толкова сигурна. Бе втората им сутрин, откакто пристигнаха в берберския лагер, а Кристофър все още не се бе събудил. Ариел нежно отмести кичур коса от челото му и постави ръка върху него, за да се увери за стотен път, че няма треска.
Тогава за кой ли път през тези дни тя се смъмри. Каква пълна глупачка беше, като вярваше на Язид, когато инстинктът й я бе предупредил за него. Подобно на толкова много други неща, тя бе превърнала Язид в това, което искаше да бъде, отказвайки да види реалния човек.
Някакъв шум при входа я накара да вдигне поглед. Фатим, махащ по познатия й вече ентусиазиран начин за поздрав, влезе вътре. Без да й досажда с официалности, той приклекна до нейната табуретка.
— И как е моят брат днес? Още ли спи като мързелив просяк от пазара?
Ариел прехапа устни, без нито за миг да сваля очи от Кристофър.
— Безпокоя се, Фатим. Майка ти каза, че ще бъде много добре. Но той едва се движи.
— Това е признак, че всичко е наред, султанке. Ако се мяташе и имаше припадъци по време на сън, това наистина щеше да бъде лош признак. Но този сън, сякаш е упоен, го възстановява. Скоро ще се събуди и ти все още ще имаш възможността да му станеш съпруга.