Брант прегърна силно майка си.
— Най-после спокойствие и тишина, нежни грижи и никакви скандали. Толкова е хубаво човек да си е вкъщи. Изглеждаш красива както винаги, мамо! — При тези думи тя обикновено му се смееше, защото той бе нейният мъжки двойник.
За момент Алис Ашър не каза нищо, а само се полюбува на красивия си син. Слава Богу, не беше като баща си и не се срамуваше да показва чувствата си от страх, че това ще го направи по-малко мъжествен.
— Добре дошъл у дома, Брант. Радвам се да те видя. В допълнение към нежните грижи ще приготвя любимата ти вечеря — шпиковани свински пържолки и домашна юфка.
— След една домашно приготвена вечеря тялото ми ще помисли, че е умряло и е отишло на небето! — Той отново я прегърна и после я пусна. — Трябва да поговорим за много неща.
Тя се вгледа в лицето му. Стори й се уморен и, колкото и да бе странно, уплашен и несигурен.
— Да, представям си. Но защо първо не се отпуснеш за малко?
Брант седна и се облегна на безкрайно стария и удобен плюшен диван на майка си. Взе една от меките възглавници, подредени отстрани, пъхна я под главата си и затвори очи.
— Както разбирам, последните няколко дни са били много трудни — подзе Алис и блестящите й сини очи, същите като на сина й, се спряха на изтощеното му лице. — Радвам се, че успя да се измъкнеш и да дойдеш тайно тук. Пресата преследваше и мен. За щастие още не са се добрали до Лили.
— Тя е на пътешествие по Егейско море, нали? — попита Брант и отвори едното си око.
— Да, този път със съпруга си — отговори майка му кисело.
— Това е меденият й месец, мамо — засмя се той.
— Да, третият й меден месец. Отгоре на всичко Дани, Патриша и Кийт са при неговата майка!
— Не се притеснявай. Аз харесвам Дъсти, децата също. А и Бог е свидетел, че той е достатъчно богат, за да й осигури всичко, което й е нужно.
— Но по години е по-близо до мен, отколкото до Лили!
— Знаеш, че на Лили й трябваше някой по-възрастен, който да я вкара в пътя.
— Да беше чул тексаския му акцент!
— Чувал съм го. Мамо, да не ставаш сноб, само защото сега си вдовица на виконт? Начинът, по който благородниците се отнасят един към друг, е истинска лудост.
Алис Ашър се усмихна тъжно.
— Прав си. Аз съм една обикновена стара глупачка и говоря като зла тъща. — Въздъхна дълбоко и скръсти ръце в скута си. — Чудя се какво би казал баща ти за всичко това.
— Би се засмял гръмогласно и би им казал да се разкарат с тяхната смешна титла и с полуразрушеното си имение.
— Полуразрушено ли? — вдигна вежди тя. — Откъде знаеш?
Брант стана от дивана. Не го свърташе на едно място. Запъти се към прозореца, който гледаше към красивата поляна пред дома на майка му в Кънектикът, и подхвърли през рамо:
— Вчера прекарах няколко часа с моя адвокат, Том Бардън, и с един правист, както го наричат, който е пристигнал чак от Лондон, „за да ме осведоми за добрата ми съдба“. Точно така ми каза с превзетия си акцент. Името му е Харлоу Хъксли, представи си, горе-долу моя възраст, държи се надуто и носи вълнен костюм. Освен това е само кожа и кости, без нито един мускул.
Алис се засмя. Лесно си представи Харлоу Хъксли. Красивият й атлетичен син нямаше високо мнение за „кекавите“ мъже. Сигурно пред съотборниците си щеше да го опише доста по-точно и картинно.
— Тъкмо той е изплюл камъчето пред журналистите, да върви на… по дяволите.
— Предполагам, добре си го наредил.
— Е, Том се опита да го защити — усмихна се накриво Брант. — Исках да му избягам, но не стана. Каза, че очаква… не, че направо настоява да замина за Лондон и да уредя всичко.
— И ти, разбира се, ще заминеш — отбеляза майка му спокойно.
— За какво, по дяволите, да ходя? — възрази той разгорещено. — За мен няма никакво значение какво ще стане с всичко това.
Алис Ашър погледна замислено сина си.
— Знам, че баща ти никога не е говорил много за роднините си в Англия, дядо ти също, ала ти си всъщност повече от половин англичанин, защото и в моите вени тече някоя и друга капка английска кръв. Помниш ли какво писмо получи миналата година? Старецът знаеше доста неща за теб.
— Неприятно писмо — вметна Брант.