— Кой е?
Вратата не се отвори.
— Просто отвори, става ли?
Светна лампа от горния ръб на стената на около три метра над главата му.
— Само един — чу се глас от другата страна.
Вратата се отвори с пукане и друга ослепителна светлина беше насочена към лицето на Джак.
— Свали това — процеди той, вдигнал ръце, за да предпази очите си.
Прекрачи прага и вратата се затвори незабавно. Млад мъж спусна метално резе и застана пред него.
— Името ти?
— Не е твоя работа — отвърна Джак.
— Моя работа е. Никой не влиза, без да е регистриран. Противоречи на закона, а той не се престъпва.
Беше забравил за това. С неохота извади личните си документи и ги подаде. Младежът ги погледна незаинтересовано.
— Е, какво искаш?
— Да видя вашия водач. Не питай защо, нямам намерение да те информирам.
Мъжът, който имаше дълга неподдържана коса и изглеждаше, сякаш не се е бръснал от дни, се ухили срещу него.
— Ще съобщя, че си тук. Ако тя каже не, отиваш си. Разбрано?
Джак кимна.
— Ела с мен.
Той го поведе безмълвно към една от сградите, бутна някаква врата и се озоваха пред вонящо на мухъл бетонно стълбище. Комплексът някога трябва да е бил улица с магазини или нещо подобно, когато все още е имало магазини. Вероятно бе предвиден за събаряне с цел изграждане на повече жилищни блокове за постоянно нарастващото население, но беше нелегално завзет от самонастанилите се бунтовници. Когато настъпеше моментът, те щяха да бъдат изгонени и да идат другаде. Дотогава живееха тук, засаждаха цветя и дори боядисваха сградите в ярки цветове. Безсмислено, но поне ги ангажираше с нещо.
— Силвия — провикна се младежът. — Посетител! Качваме се!
Той пое нагоре по стълбите.
— Няма асансьор — подметна през рамо. — Не се глезим с такива.
— Предполагам.
Изкачиха три стълбищни рамена и Джак беше въведен в най-необикновеното помещение, в което някога беше влизал.
Беше просторно, с дължина около двайсетина метра и по-широко от обичайното жилищно пространство за хората извън елита. Нямаше мебели, а подът беше покрит с разноцветни шарени материи и възглавници, които предизвикваха замайване с изобилието си. От стените висяха още материи, покриваха всеки сантиметър от пространството. Всичко беше озарено от свещи в стъклени съдове, десетки на брой, поставени на различна височина, които излъчваха трепкаща жълтеникава светлина, така че стаята на моменти беше тъмна, а в други съвсем ярка. От тях се носеха и странни аромати, сладки и пикантни, такива, каквито не беше подушвал от години. Одобрително пое дълбоко дъх.
— Имплантите ви не функционират тук — чу се тих глас от другия край на стаята. — Сега сте съвсем сам.
Гласът не беше заплашителен; точно обратното, беше нежен и мек, почти приятен със своята мелодичност.
Джак чу шумолене на дрехи и приближаващи стъпки по пода. Възрастна, но красива жена изникна от мрака. Тя беше ниска, с късо подстригана бяла коса — побеляла от старост, не заради модата — и внимателно го огледа.
— Не се опитвах да осъществя връзка. Вдишвах ароматите.
— Мокър сте. Елате и седнете край огъня да се изсушите.
— Предпочитам да стоя прав.
— Аз предпочитам да седнете.
Силвия се загледа замечтано в огъня и игнорира Джак. Имаше повече търпение от него. Макар и неохотно, Джак седна. Или се опита; отдавна не беше сядал на пода и беше болезнено да заеме нужната позиция. Чувстваше се нелепо; престана да трепери и започна да усеща как топлината прониква през дрехите му.
— Благодаря — каза тя. — Не обичам хора като вас да стърчат прави над мен. Може да ви се струва глупаво, но и на мен някои от вашите привички ми се виждат глупави. Сега вероятно можете да дадете обясненията си?
— Дошъл съм да помоля за помощ.
— Това е много изненадващо. Наясно сте, че не вземаме участие в делата на вашия свят.
— Разбира се. Няма да моля за нищо, което не желаете да ми дадете доброволно. Моля просто да ми услужите с познанията на млада жена — Емили Странг. Казаха ми, че познава историята, наясно е със старите документи. Трябва да намеря някого.
— Предлагате ли нещо в замяна?
— Боя се, че не съм в позиция да предлагам нищо конкретно в момента, макар че мога да ви уверя, че всяка помощ ще бъде подобаващо възнаградена.
— Не е много изкушаващо. Несъмнено сте наясно, че кампанията по преследването ни е подновена. Стотици бяха арестувани, а десетки отстъпници затворени.
— Това няма нищо общо с хората, за които работя. Всъщност вероятно ще мога да ви предложа скромна защита.