Беше странно да видя как Хенри отново се въплъщава в старото си аз и вече не е облеченият в туид леко отнесен академик, а разпитва отсечено, задава внимателно подбраните си въпроси, подготвя капани за няколко хода напред, като мислено отбелязва всяка дума и жест, дава повече тежест на премълчаното, отколкото на изреченото. Беше роден талант. Студентите му вероятно се ужасяваха от него.
Много покорно Волков беше пристигнал на гарата в Оксфорд, придружен от домакина си, видимо доволен да му види гърба. Литън беше дошъл да го вземе; сериозно се беше постарал да не казва на никого кога пристига или къде.
Взе такси обратно до къщата си. Волков седеше тихо до него, таксито зави по Бомонт Стрийт, а след това се отправи на север.
— С кого ще се срещна?
— С мъж на име Сам Уинд. Готов ли си за това?
Не изглеждаше нервен от перспективата; в действителност беше напълно спокоен. Литън — не.
— Бъди в къщата ми в десет — беше поръчал на Уинд. — Имам нещо за теб.
— Сериозно? Какво?
— Може да ти се стори интересно.
Но не беше казал нищо повече. Само с Портмур беше напълно открит.
— Ще го заведа в къщата си за предварителен разпит, а след това ще ти го предам.
— Защо не го пратиш направо тук?
— Ще повикам Сам да дойде, за да видя как ще реагира. Ще гръмна с един куршум два заека, ако ме разбираш.
— Разбирам. В такъв случай внимавай как действаш.
Уинд беше доволен, щом пристигна и Литън му предаде всичко набързо в резюме.
— Колко прекрасно! Нямам търпение. Ако той е такъв, какъвто твърди, успехът ще бъде сериозен. Имаш ли представа — попита той, — откога не сме имали приличен предател? Напоследък прибираме само остатъците.
— Искаш ли да остана с вас, или предпочиташ да говорите насаме?
— Разбира се, че трябва да присъстваш. Все пак той е твой.
Литън кимна.
— Имай предвид проблема с разбирането. Ние говорим немски, но ти определено не го владееш, а честно казано той също. Помолих Анджела Миърсън да дойде и да помогне.
— О, мили боже! Тази лунатичка.
— Реших, че ще бъде полезна.
— Винаги ме е карала да се чувствам малко неудобно. С какво се занимава сега?
— С нищо. Живее обикновен живот. Забавлява се с разни артистични неща, с които жените убиват времето, струва ми се. Събира всякакви странни неща; част от тях като че ли си останаха за постоянно в мазето ми. През по-голямата част от времето живее във Франция. Истински късмет е, че успях да я ангажирам.
Уинд се озърна в мрачното антре.
— Не ти ли омръзва да живееш тук?
— О, не — отвърна с усмивка Литън. Леко тъжна усмивка. — И защо да ми омръзне? Тук са колегите ми, студентите, които ме развличат, а също и приятели, които ми дават сили да продължа. Знам точно какво ме очаква всеки ден, седмици напред. Всичко наоколо е спокойно и предвидимо, освен ако ти не се появиш. Какво повече може да иска човек? Ти се тревожиш дали ще настъпи Армагедон или революция. Аз ще си блъскам главата над някои интригуващи реплики в „Както ви харесва“. Твърдо вярвам, че моята работа е по-важна.
— Много си се променил, да знаеш.
— Не — отвърна Хенри. — Същият съм си. Всъщност светът се е променил. Мога да кажа същото и за теб. Знаеш, че всичко това е само глупава игра. Вчера ме посети полицай от Специалния отряд, всички са се захванали да търсят хора, които се занимават с подривна дейност във фабриката на Морис. Няма такива. Дори и да има, твърде некомпетентни са да направят нещо. За какво е всичко тогава?
— Бомбите са истински.
— Така е и ще бъдат използвани или не, без значение дали правя нещо, или седя и кротко си чета книгата. Е, ще започваме ли?
— Мисля, че за начало ще е добре да ни разкажете историята на живота си. Да пуснем топката в игра, така да се каже — каза Уинд.
Намираха се в кабинета на Литън, голямата стая в предната част на къщата, стаята, която щеше да бъде дневна, ако това беше семеен дом, с огромните си еркерни прозорци, висок таван и орнаментирана викторианска камина. Книгите покриваха почти всички стени, бяха натрупани по пода и мебелите и прикриваха факта, че стените не са боядисвани, нито е чистено както трябва поне от година.
Английският на Волков беше лош, немският — приемлив, но беше необходимо разговорът да се води прецизно. Точно обратното, обичайният принос на Анджела беше пунктуален, ефикасен и безгрешен; тя някак успя да предаде превода толкова добре и така бързо, че останалите забравиха, че всъщност е там.