— Роден съм на двайсет и трети април 1917 година в Северна Осетия и съм — или по-скоро бях — офицер на редовна длъжност в Главното разузнавателно управление. Бих искал да помоля за убежище, като ще платя за това с всичката информация, с която разполагам.
— Защо избрахте нас? Защо не американците?
— Опитах да се свържа с американците миналата година. Не получих никакъв отговор. Подозирам, че прямият ми подход ги е накарал да си помислят, че е заложен капан. Ето защо реших, че трябва да се свържа с някого, който ме познава.
— Ще разберете, сигурен съм, че и ние имаме същите предположения като американците.
— Без съмнение ме смятат за много по-хитър, отколкото всъщност съм.
— Разбирате, че в последствие ще стигнем до доста по-конкретни подробности. Засега не виждам причина да не третираме разговора ни като такъв между колеги.
— Както желаете. Знам много истории. Коя от тях искате?
— Истинската.
— Те всички са истински.
— Тогава споделете ги всичките.
— Много добре. Първата е, че кариерата ми се намира в застой. Затова бягам от огорчение и тревога. Много пъти заслужавах да получа повишение до много по-висок чин от полковник, но бях изместван от чиновници и политици, хора далеч по-малко способни от мен. В подходящия момент ще ви дам имената на тези, които познавам в Главното разузнавателно управление според йерархията, ще ви кажа какво правят и как го правят, за да си отмъстя.
— Това е добра причина.
— Не. Не е — отговори Волков. — Много хора са в същото положение, не е ли така? Предполагам, че дори в МИ6 има служители, които се оказват победители или победени. Тревожите ли се всеки път, когато някой бъде повишен, че изгубилите ще избягат в Съветския съюз? Разбира се, че не. Това не е причина. Всеки, който дойде при вас с подобна история, ще е или глупак, или лъжец.
— Предложете ни друга тогава.
— Любов. През трийсетте години се влюбих в прекрасна жена, забавна, интелигентна, приятна. Тя беше всичко за мен. Щяхме да се оженим. Само че един ден тя каза нещо погрешно на грешния човек. Изчезна. Наложи ми се да се преструвам, че не я познавам. Ожених се за друга, но никога не им простих.
— Разбирам.
— Не, не разбирате. Това се случи почти преди двайсет години. Кой би чакал толкова дълго? Тогава ще ви дам трета причина. Изгубих вяра. Не вярвам в предопределеността на историята. Не вярвам, че пролетариатът ще триумфира. Казано по друг начин, ако Съветският съюз е абсолютният израз на бъдещето на човечеството, аз не искам да бъда част от него.
Усмихна се леко.
— Добра причина, нали? Такава, която ще ви хареса, щом сте патриотични англичани? В такъв случай може да изберете нея. Все пак е истина. Ето: аз остарявам и искам да направя нещо значимо, за да може, ако светът ме запомни, да бъде с добро. Нямам Бог и нямам убеждения. Искам да дам подарък на бъдещето. Вие сте единствените, които ще имат полза от него.
Наведе се напред.
— Приближава опасност. Знам го. Няма много време.
— Продължавайте. Изненадайте ни.
Волков посочи към Анджела.
— Не и докато тя е в стаята. На теб, Хенри, ти вярвам, а на теб, Уинд, трябва да вярвам. Но не и на тази жена. Не я познавам.
— Анджела? — обади се Уинд. — Имаш ли нещо против да се оттеглиш? Ще може ли да останеш в къщата все пак, в случай че се оплетем?
— Разбира се — каза тя и се изправи. — Господин Волков. За мен беше истинско удоволствие. Радвам се, че се запознахме. Надявам се да се установите добре тук — тя се обърна към двамата англичани. — Ще ида в кухнята да направя сандвичи, в случай че имате нужда от мен. И — тя вирна глава, щом чу позвъняване на входната врата — ще отворя вратата вместо теб. Какъв ангажиран живот имаш, Хенри.
Щом тя напусна стаята, Волков се усмихна и потупа слепоочието си с пресилен жест.
— Тук, приятели, точно тук имам такива тайни.
— Чувствайте се спокоен да споделите някои от тях — отговори Уинд.
Поговориха около час на смесица от лош немски и накъсан английски, а после спряха да си починат. Уинд и Литън оставиха Волков и се оттеглиха в неприветливото антре на Литън.
— Е? — попита Литън, след като Уинд набързо надникна в кухнята, за да провери дали ще може да уговори Анджела да направи чай. — Какво мислиш?
— Ако казва истината, имаме огромен обрат, а всички останали са в огромна криза. Истина или не, най-добре ще е да прехвърлим всичко на американците и да ги оставим те да се занимават. И без друго те командват — допълни мрачно той.