— Защо го правиш тогава?
— Бях избран. Никой с капка здрав разум не би пожелал доброволно това.
— Какви са правилата?
— Тя трябва да прави каквото ѝ кажа. Трябва да работи. Ако откаже, ще бъде бита.
— Ще биеш господарката на Уилдън?
— Надявам се, че не. Дори и да го направя, никой няма да разбере. Не може да казва какво се е случвало с нея. Нито пък аз, а на теб ти е позволено само в случай, че някой от нас наруши правилата. Наясно си с това, нали?
Джей поклати глава.
— Не. Нищо не знам.
— Значи не си се променил.
Повървяха още малко и Калан остави мешката си на земята.
— Време е за почивка — обяви той. — И за хапване. Кейт! В торбата ще откриеш малко хляб и сирене. Приготви ги.
Кейт приближи, поклони се и се захвана за работа.
Джей беше забравил колко е трудно да вдигаш и носиш дънери, да ги подреждаш на спретнати купчини. Не започнаха преди дългото им бродене из гората да е приключило. Дотогава трябва да се бяха отдалечили на близо двайсет километра от Уилдън, бяха минали край безброй дървета, прекосяваха поточета и реки, а от време на време ливади, разчистени за овце и кози. Веднъж дори се качиха на разклонен дъб; Калан реши, че е чул диво прасе. Той стоя на пост долу, а Джей и Кейт — и двамата не ги биваше много за бой, прецени той — се покатериха на дървото и се държаха за клоните.
— Помислѝ — прошепна Джей на Кейт. — Ако глиганът дойде, ще убие Калан и ще го изяде. После ще легне да спи. Семейството му също ще се присъедини. А ние ще останем приклещени тук. Какво ще правим?
— Винаги ли си толкова оптимистично настроен?
Подобно бедствие не ги споходи. Щом слязоха на земята, Джей се сети, че очакваните беди обикновено не те сполитат. Случваха се такива, за които дори не си помислил. Кейт не му обърна голямо внимание, но прие с благодарност десетминутната почивка в клоните на дървото, преди Калан да ги увери, че могат да слязат.
— Нямаше да възразя срещу малко месо за вечеря — каза той. — Следващия път, Джей, тръгни напред, за да вдигнеш шум и да ги привлечеш.
— Стига ти да уведомиш Хенари, че ученикът му е загинал.
— Аз бих го направила — намеси се Кейт. — Той би разбрал и би преживял загубата. Хенари не е човек, който може да понесе липсата на храна.
Походът вървеше добре. Калан се отнасяше с Кейт, както господар се отнася с прислужницата си, а тя от своя страна също играеше ролята си добре. Джей, чийто респект първоначално бе замъглил съзнанието му, си даде сметка, че мисли за неща, които никога не би се осмелил да помисли за господарката на Уилдън. Дори без своята власт и изисканост тя си оставаше прекрасна жена, която изглеждаше доста по-млада, след като тялото ѝ беше освободено от тежки дрехи и корсет. Като че ли се забелязваха леки бръчици около очите ѝ, но кожата ѝ беше чиста и свежа, а погледът — ясен. Очевидно животът в лукс не я беше изнежил; вървеше неуморно, а щом се хванеше на работа, мъкнеше и подреждаше дънерите със старание и упорство.
Беше вече тъмно, когато Калан обяви края на работния ден. Той и Джей се настаниха на едно одеяло, докато Кейт стъкне огъня, който Калан в ролята си на господар запали. След това тя започна да приготвя храната им.
— Прости ми въпроса, но можеш ли да готвиш? — попита Джей.
— Разбира се, че мога — отвърна му тя. — Правех го с удоволствие. Мога да приготвям пресен костур със сос от сметана и киселец. Телешка глава с мед и оцет. Сладка и всякакви зимнини. Какво имаме?
— Хляб, сирене, бира, осолено месо и овесена каша за закуска — отвърна развеселен Калан.
— Е, тогава е лесно.
Тя можеше и да пие, а освен това ѝ се полагаше, след като беше мъкнала двете тежки делви с бира. Щом вечерята беше готова, Калан отправи благословия и сипа бира в три очукани канчета.
— Може и да е в противоречие с правилата, но в моето село прислужниците се хранят със семейството. Затова седни, прислужнице Кейт, и хапни с нас.
Той вдигна чашата си, щом всички се настаниха край огъня.
— За здравето и продължителния живот на двама от най-непохватните дървари, които съм срещал някога.
Засмяха се на това и отпиха.
— Твой ред е, господарю учен! — заяви Калан, след като изядоха част от храната си.
— Искам да вдигна тост за времето — каза Джей. — Не е твърде горещо, което щеше да попречи на работата, нито пък е студено, което щеше да е неприятно. Нека и утре бъде така благосклонно към нас, а и през идните дни.
Последваха нови одобрителни възгласи и ново отпиване.
— Сега ти, прислужнице Кейт. Тази вечер си една от нас и също трябва да вдигнеш тост — настоя Калан.