Ученият се почудил на предмета, който бил по-красив от всяко нещо, сътворено от човешка ръка, и от всичко познато му досега, а кметът знаел, че ученият ще пожелае красивата вещ за себе си.
— Ваша е, благодарение на мъдростта ви — заявил кметът. — Или по-скоро, щеше да бъде. Тъй като сега ще ми се наложи да платя допълнителна зестра за дъщеря си, ще обеднея и ще трябва да я продам на този, който даде най-висока цена.
На следващия ден ученият обявил присъдата. Тя била в полза на кмета, а благородникът бил порицан за поведението си. Той взел картината, прибрал я в багажа си и напуснал града.
Но се оказало, че тя не била на кмета и той нямал право да я даде. Била най-ценното притежание на града и щом липсата била открита, настанало голямо нещастие. Хората от града претърсили багажа на помощника на учения, открили картината и го арестували.
Ученият веднага се върнал и признал какво се е случило. Обяснил, че помощникът му не е виновен и че той е получил картината като подарък.
След това си тръгнал от града и започнал да се скита, но вече не като учен, а като просяк, чак до деня на смъртта си.
Джей беше направил добър избор; накрая беше нужно малко време преди публиката — скромна, но признателна — да излезе от атмосферата, в която разказът я беше потопил. Вместо да се самоизтъква, беше избрал проста история, такава, която беше преведена на разговорен език, разбираем за Калан. Не беше мястото за виртуозни изпълнения. Не беше предание от първа категория, нито от втора и дори трета; всъщност, не принадлежеше към никоя от познатите му категории.
Не така си беше представял първото си разказване. Беше си мислил, че ще бъде във формална обстановка след седмици подготовка, наставления и репетиции, за да бъде сигурен, че всяко ударение и интонация са правилни, че движенията на ръцете и тялото му отговарят на изречените думи, че набляга, без да разсейва. Трябваше да се състои в голяма зала, предварително оповестено, видяно от приятелите и учителите му — както и от онези, които трябваше да го оценят. От това щеше да зависи бъдещата му репутация. Мнозина се проваляха от нерви, други се разболяваха преди това, а трети се сриваха, щом приключи. Казваха, че било най-ужасяващото събитие.
В този случай нямаше как да е по-различно; той седеше, вместо да стои прав; публиката му се състоеше от двама вместо от двеста души. Те искаха да чуят историята, а не да търсят грешки. Накрая дори не беше нужно да аплодират. Много му хареса, щом нервността отмина. Тонът му беше по-скоро като в обикновен разговор, вместо да декламира, само в определени моменти надигаше глас, а в други почти прошепваше думите. От време на време си позволяваше по няколко изречения на стария език, но само когато значението бе очевидно. Харесаха думите, харесаха историята, харесаха него. За пръв път в живота си Джей почувства какво означава да те уважават, да използваш уменията си, за да заличиш самотата в живота. Той сам се превърна в историята и достигна до публиката си, като инстинктивно отговаряше на реакциите им.
Никой не заговори дълго след като той приключи, а се взираха замечтано в огъня, усмихваха се от време на време, щом си спомнеха определен пасаж.
Най-после Калан се надигна.
— Да спим, приятели — каза. — Утре ни чака тежка работа и възнамерявам да ви накарам да запомните какво е наистина тежка работа.
— Ще остана още малко, ако не възразявате — отговори Джей. — Скоро и аз ще си легна.
Кейт беше приготвила постеля на Калан малко по-настрани; беше казал, че не обича да спи край огън, а и никога не чувствал студ. Той се отдалечи и остави топлината на изнежените домашни обитатели. Джей дори не усети кога си е отишъл. Не обърна и много внимание, когато тя седна до него и внимателно разтри раменете му. Не каза нищо, просто подпря глава на рамото му и той почувства косата ѝ по врата си.
— Сега разбирам какво вижда Хенари у теб.
— Какво имаш предвид?
— Тази вечер няма значение. Трябва да си починеш. Гората променя всички ни, не е ли така? Аз съм слугиня, ти — Разказвач, Калан — господар. Съвсем скоро отново ще бъда властната благородничка, ти обикновен ученик, а той отново ще стане горски. Магията ще избледнее. Тогава ще трябва да поговорим. Но не сега. Сега твоята прислужница Кейт ще те успокои, за да заспиш. Легни си, господарю Джей, и си почивай.
Той легна, а Кейт обви ръцете си около него и го притисна към себе си, галеше косата му, целуваше челото му, докато сънят на забравата го погълна.