— Мур? Помня го. Висок, силен, далеч от стереотипа. Мрачен и опасен. При все че не съм напълно убедена.
— В статията се казва, че документът бил известен като „Почерка на Дявола“ и датира от осемнайсети век. Има вероятност да се намира сред книжата на Литън, които са изпратени в някаква библиотека след смъртта му.
— Кога умира той?
— През 1979 година.
— О, бедният Хенри! Поне ще пропусне госпожа Тачър. Никак не би я харесал — тя се замисли за миг над чутото до момента. — Използваха ли машината? Ако не броим твоето изпращане.
— Мисля, че не. Струва ми се, че не могат да го направят. Някой каза, че трябва да се калибрира наново, след като изпратят мен, а не са в състояние да го направят без данните.
— Чудя се — каза тя след минута, — дали това има някаква връзка с трудностите, които имам с вселената в мазето.
— С кое?
— Създадох вселена в мазето — каза тя и скромно се изчерви. — Прототип, малко повече от най-обща идея, но доста добра. Само че не мога да я изключа. Предположих, че е бъг, но може и да не е.
Тя подчертано се загледа в часовника си.
— О, миличък, времето почти изтече. Започват с ноктите на ръцете, разбираш ли — обясни любезно тя. — Затова са им клещите. Не е много приятно, но е по-добре от онова, което следва.
— Доктор Миърсън…
— Анджела — напомни му тя. — Или пък може да се скриеш в Антеруолд.
— Какво е това?
— Моята вселена. Наистина ми е нужно някой да открие какъв е проблемът. Вероятно да върне и момичето. Би могъл да стоиш настрана известно време; докато брегът е чист, както казват тук.
Устата на Чън се отпусна.
— Не мога отново да премина през това — каза той. — Не и толкова скоро. Просто не мога. Дори не ми предлагайте.
— Ръждиви са — добави Анджела. — Имам предвид клещите, които използват. Ще трае само няколко часа. Според времето тук. Там може и да е малко по-дълго. Освен това не забравяй: работиш за мен.
— Какво точно искате?
— Трябва да разбера каква е връзката между Антеруолд и тук. Какво стои между тях в исторически план. Е, какво решаваш? — тя отново погледна часовника си многозначително.
— А после какво?
— Просто искам да разбера дали защитата ще издържи. Създадох света така, че да бъде статичен. Нищо не би трябвало да се случва, тъй като събитията всъщност са причина и следствие. Ето защо поставих ограничения. Искам да знам дали все още функционират, или момичето ги е повредило.
— Какво момиче? За какво говорите?
— Роузи. Приятелка на Хенри. Влезе случайно и все още е там. Нещо такова. Ужасно интересно е. Точно тя е причината да съм сигурна, че ще си в пълна безопасност.
— Искате да я върна обратно?
— Съмнявам се, че ще имаш тази възможност. В момента машината е настроена за няколко години по-рано и нямам време да я променям. Не искаш да оставаш дълго, предполагам.
— Определено не.
— Тогава иди, огледай и се върни обратно. Не мога да я изключа, докато не върнем Роузи, но можем да се заемем с нея по-късно. Можеш да продължиш да работиш за мен. Стига да имаш желание. Ще ми е нужна помощ. Не можеш да си представиш колко забавно може да бъде тук, щом свикнеш с мястото. Какво ти става, за бога?
Чън изведнъж придоби болнав вид. Лицето му пребледня, след това се зачерви, избиха му петна и дишането му се затрудни.
— Аз… — заговори той със странен глас, приличаше на човек, който е глътнал нещо твърде голямо. След това гласът му напълно се промени. — Анджела — каза той. — Робърт Ханслип е. Наистина трябва да се върнеш тук. Боя се, че Олдмантър ще накара Емили да плати висока цена, ако откажеш. Убеден съм, че знаеш какво означава това.
След това млъкна и лицето му си върна нормалния цвят.
— Съжалявам — каза той. — Съзнанието ми се отнесе някъде.
— Какво каза току-що?
— Казах, че не искам да оставам дълго.
Анджела остана неподвижна за кратко.
— Говореше като Ханслип — каза тя.
Чън леко сбърчи нос.
— Така ли? Той каза, че ви изпраща съобщение. Трябваше да се появи, ако ви открия. Може да е било то. Беше ли полезно?
— Не.
Настъпи кратко мълчание, тъй като Анджела — за първи път толкова неспокойна — се затвори в себе си.
— Е, това не променя нищо — каза накрая тя. — При всички положения трябва да открия какво става, а на теб ти предстои да намериш къде да се скриеш. Много е просто, не като с другата машина. Да кажем, че ти трябва тоалетна и слезеш на долния етаж. Ще видиш желязна пергола при отсрещната стена. Просто мини през нея. Ще я отворя пак там след шест дни. Твое време, не според времето тук. Върни се на същото място, на което си пристигнал и не се проваляй. Ако нещо се обърка…