— Да. А вие кой сте?
Той изглежда леко се озадачи.
— Не ви ли казаха? О, обичат да бъдат загадъчни, не е ли така? Простете ми. Аз съм Зофани Олдмантър. Седнете моля. Не обичам да вдигам поглед към хората.
Трябваше да се сети. Но Олдмантър беше толкова различен от всичко, което си беше представял, че той се настани срещу така беззащитния на вид, но с толкова страховита репутация мъж и се зае да го изучава с подновен интерес. Нищо чудно, че не го беше познал; никъде нямаше снимки. Олдмантър никога не се появяваше публично; никой освен най-приближените му не го беше виждал от години, от десетилетия. Той се олицетворяваше с репутацията си и с невероятната си мощ. Беше много стар. Беше прекарал целия си живот в трупане на ресурсите на безброй компании, огромни територии и стотици милиони хора, всички служители в лабораториите му бяха контролирани с желязна хватка. Никога не беше заемал мястото, което му се полагаше в някой управителен съвет, предпочиташе да постига своето по неформален начин — молба тук, натиск там. Говореше се, че армията му е най-добре оборудвана в целия свят, също и най-безскрупулната към всеки, който се изправи срещу него.
Сега седеше насреща сам, без никаква охрана. Джак можеше да се наведе напред и да прекърши врата му с едно движение.
— Но няма да го направите — каза Олдмантър почти извинително.
— Моля?
— Да прекършите врата ми или нещо друго, което ви мине през ума.
— Четете мисли?
— Не ми е нужно. Подозирам, че е твърде досадно. Не; всички си мислят едно и също при първата среща с мен — усмихна се унило. — Преди го намирах за притеснително.
— Защо съм тук?
— Не споменахте каква чест е за вас да сте в моята компания.
Джак сви рамене.
— Добре. Мразя раболепието. Съвсем просто е. Искам обяснение за жалкия хаос, който изглежда е настъпил в лабораториите на Ханслип — каза Олдмантър. — Един от съветниците ми е изчезнал. Доктор Ханслип отказва на опитите ми за комуникация. Миналата седмица имаше катастрофален инцидент, който причини масов хаос, а Ханслип отчаяно се опитва да хвърли вината върху ренегатите. Освен това научих, че е изгубил видната си математичка.
Направи пауза.
— Не съм особено загрижен по въпроса, но съм много развълнуван от етапа, на който се намира проектът на доктор Ханслип.
— Сигурен съм, че не мога да кажа…
— Сигурен съм, че можете.
— Обвързан съм с клетва за конфиденциалност.
— Наясно съм с вашата лоялност и ви уважавам заради нея. Въпреки това обстоятелствата се промениха. Операцията на Ханслип скоро ще ни принадлежи, както и всичката прилежаща информация.
— При това положение със сигурност ще е по-добре да се изчака дотогава.
— Бих го направил, ако не бях убеден, че положението още повече ще се влоши. Какво търсите?
Джак се поколеба за момент.
— Защо мислите, че търся нещо?
— В апогея на кризата вие заминавате на юг. Стараете се да се уверите, че няма да бъдете проследен от мига, в който стъпвате на континента, до мига, в който пристигате тук. Разбира се, ние наблюдаваме института ви. Стандартна процедура при водене на преговори за придобиване на собственост.
Тъй като човекът изглежда знаеше много, нямаше да спечели нищо, ако се преструваше, че е другояче.
— Станахме обект на опит за саботаж и кражба. Бях изпратен да извърша разследване. Основната ми задача е да проследя Анджела Миърсън, която, както сам споменахте, е изчезнала.
— Кражба на…?
— Информация.
— Постигнахте ли успех?
— Едва започвам.
— Разбирам. Наясно сте, че с ресурсите, с които разполагам, мога да проследя Миърсън много по-бързо от вас.
— Съмнявам се. Ще вдигнете прекалено много шум и тя ще бъде нащрек. Както вероятно ви е известно, тя е много интелигентна и почти параноична по отношение на доверието си към другите.
— Имате ниско мнение за способностите ни.
— Така е. С времето съм научил, че колкото по-голяма е една организация, толкова по-тромава става. Ще я открия по-бързо и по-ефикасно, отколкото можете вие.
Олдмантър се замисли за миг върху забележката, а след това каза:
— Не ми казвате цялата истина, разбира се.
— Разбира се, че не — отвърна Джак с усмивка. — И все пак е истината.
— Много добре. Имайте предвид, че искам да осигуря контрол върху тази технология за доброто на човечеството. Ханслип не притежава нито въображението, нито ресурсите, за да я развие както трябва. Аз — да. Помощта ви ще бъде оценена и възнаградена, ако и когато я получим.