Ала дъхът му секна, щом зърна високия мъж, седнал на пода. Беше същият, който отведе Розалинд по време на Празненството. Джей разбра много добре, че самият той също е бил разпознат.
— Оставете ни сами — каза той и покани Джей с жест да седне до него. — Напоследък взе да ми се струва, че светът е изненадващо малък.
Лицето на Джей се изкриви в подобие на усмивка.
— Когато ми казаха, че са заловили част от съгледвачите на господарката в гората, изобщо не предположих, че си един от тях, учителю Джей. Името ти е Джей, нали така?
Той кимна.
— Не съм съгледвач. Нито пък Калан. Не биваше да го ранявате. Той е добър човек и е мой приятел.
— Калан казваш? Лесничеят?
— Да.
Той наведе глава.
— Тогава искрено съжалявам. Навремето го познавах и много го харесвах. Добър човек е. Ако бях там, това нямаше да се случи. Ще се помиря с него и, ако се наложи, със семейството му. Ще получи най-добрите грижи, които мога да предоставя. Ако може да бъде спасен, ще бъде сторено.
— Кой си ти?
— Името ми е Памархон, син на Айзенуор, син на Айзенуор.
— Айзенуор?
— Да. Произхождам от род от първо ниво. Не си ли чувал за мен?
— Не. Защо и твоето име не е Айзенуор?
— Брат ми носеше това име, но той умря. Децата ми също ще го носят, така че то ще се продължи.
— Дано желанието ти се изпълни.
Той кимна.
— Благодаря.
— Защо живееш тук? С име като твоето…
— Идваш от Уилдън и не знаеш нищо за Памархон и злите му дела? Изненадан съм, макар вероятно да не бива. Сигурен съм, че името ми е изтрито заради позора.
— Нищо не знам — увери го Джей. — Дори не знам защо искаш мен за затворник. Нито прислужницата ми.
— Каква прислужница?
— Е, може и да не е моя. Тя служи на моя учител, но аз съм отговорен за нея. Той много ще се разстрои, ако нещо ѝ се случи.
— Твоят учител е…?
— Хенари, син на Хенари, учен от първи ранг.
— Онази забележителна млада жена, Розалинд — рязко смени темата Памархон, — коя е тя? Прекарах в компанията ѝ един час и щом се разделихме, знаех съвсем малко повече за нея, отколкото когато се запознахме.
— Не си единствен — отвърна Джей. — Нямам представа коя… или какво е тя. Сам можеш да си изградиш мнение за нейната красота и очарование. Откъде идва, нямам представа.
— А Хенари има ли?
— Възможно е. Ако е така, не е споделил информацията с мен.
— Но несъмнено е споделил с лейди Катрин.
— Не съм наясно с техните разговори. Защо говориш за нея с такъв тон?
— Господар и господарка в едно. С какъв тон говоря?
— Враждебен и изпълнен с неприязън.
— Предполагам, че я намираш за очарователна и великодушна.
— Да.
— Може би аз я познавам по-добре.
Джей го погледна с недоумение.
— Сигурно…
— Нямам желание да обсъждам този въпрос. Искам да знам причината да бъдете в гората. Нас ли търсехте? Шпионирахте?
— Погледни ме — каза Джей. — Отговарям ли на представата ти за шпионин?
— Не ми казваш истината.
— Напротив. Срещнах Калан в деня, в който бях избран. Подготвям защитата си, а тя се отнася до пасаж за връзката между човека и гората. Хенари ми уреди да прекарам няколко дни с него.
— Кой пасаж?
— Ниво 3, горните шейсет.
Памархон присви очи.
— Това са истории за чудовища. Определено необичаен избор.
— Впечатлен съм от знанията ти.
— Дошли сте в гората, за да срещнете чудовища…
— И срещнах вас — довърши студено Джей.
Памархон се изправи.
— Прави каквото ти се казва, не бъди глупав и ще си тръгнете невредими — той тръгна към входа на шатрата. — Съжалявам за Калан — каза той. — Наистина. Можеш да го видиш, ако искаш, и можеш да си получиш прислужницата обратно. Ти ще бъдеш отговорен за благополучието и поведението ѝ, а също така и за нейната сигурност. Ще бъдеш свободен да се разхождаш наоколо, ако дадеш дума, че няма да избягате. В противен случай, боя се, че ще трябва да бъдете оставени на място, от което няма мърдане. Съгласен ли си с това?
Джей беше толкова доволен, че дори не се поколеба.
Разбира се.
Кейт белеше картофи, когато Джей я откри, и предвид обстоятелствата се справяше доста добре. И все пак беше изтощена от грижите за Калан, както и в шок от случилото се. А и не беше много запозната с беленето на картофи все пак. Сега седна със смръщено лице и нож в ръка до огромна камара прясно извадени картофи, изцапани с пръст, достатъчни, за да се хранят всички в лагера дни напред. Хвърли един в тенджерата до себе си, протегна се и разтърка гърба си, за да облекчи болката от седенето в една и съща поза.