— С радост ще разбереш, че си върнах прислужницата — обяви Джей, приближи се и седна до нея. — Работата ти отново е да се грижиш за всяка моя нужда. Също така и за Калан, стига да можеш и искаш. Никой не те подозира.
— Добре — каза тя.
— Тогава остави това и ела с мен.
— Не. Ще довърша.
— Не е нужно.
— Започнала съм, ще довърша. Това си е истинско изкуство, да знаеш. Защо не вземеш един нож да помогнеш? Тогава ще приключа по-бързо и ще можем да поговорим, без да ни прекъсват. Действа ми успокояващо след всичко, което се случи.
Идеята беше чудесна, ако не се брояха картофите, но през следващия час те се трудиха заедно и предизвикаха любопитни погледи у всички, които ги виждаха.
Джей настоя за повече подробности за състоянието на Калан. Не бил добре, каза тя. Раната била лоша. Стига да не развие треска, можело да оживее.
— Е? Какво става? — попита тя.
— Бих могъл да задам същия въпрос — отвърна той. — Името на похитителя ни е Памархон и е човекът от Празненството, за който ти разказах. Говори така, сякаш те познава добре и не те харесва особено. Боя се, че ще имаш проблеми, ако разбере коя си. Защо те мрази?
Кейт довърши картофа и го хвърли в тенджерата.
— Много е просто. Той уби съпруга ми — заяви тя. — Сигурна съм, че би убил и мен, стига да имаше възможност. Знаеше ли за това?
— Знаех, че съпругът ти е починал. Хенари не ми каза нищо повече.
— Необичайна дискретност от негова страна. Памархон е, или по-скоро беше, племенник на съпруга ми. Вторият син на по-голямата му сестра и негов най-близък родственик. Беше смятан за наследник на Уилдън и очакваше да го получи, преди Теналд да се ожени за мен и да се появи перспективата за наследник. Памархон не се забави с действията си. Теналд беше пронизан смъртоносно в гората, а Памархон доказа вината си, като избяга. Уилдън бързо избра мен от страх, че той ще се върне и ще атакува. Бях най-подходящата на разположение.
— Какво прави той тук тогава?
— Какво прави тук? Изпълнен с озлобление, склонност към насилие и изглежда, със стотици въоръжени последователи, едва на няколко дни пеша от Уилдън?
Джей затаи дъх.
— Ти знаеше ли за това?
— Знаех, че има известно движение. Нямах представа кой е или защо, нито че разполага с толкова много хора.
— Значи не си постъпила особено мъдро, като си се изложила на такъв риск.
В изражението ѝ за миг проблесна твърдостта на лейди Катрин, но бързо изчезна.
— Вероятно си прав. Но в момента не съм в опасност и съм по-добре информирана, отколкото бях. При всички положения трябва да се върна в Уилдън и то скоро. Изглежда, ще трябва да подготвя защитата ни.
40.
Щом Сам Уинд научи, че докато са разговаряли в кабинета с Волков, полицията е довела в къщата предполагаем съветски шпионин и че той беше изчезнал, изпадна едновременно в гняв и паника. Волков беше натъпкан от вратата във вана, извикан от Сам, и откаран набързо. Самият Сам остана, а маската му на пълна безучастност напълно падна.
— Как се случи това, по дяволите? Чия идея беше?
— Предполагам, че Хенри го е поискал — отвърна смирено Анджела. — Полицаят каза, че го били заловили и попита какво да го правят сега. Не знаех нищо по въпроса, а не исках да прекъсвам…
— Затова му предложи чай в кухнята? Чай?
— Не искаше кафе. А и какво трябваше да направя с него? Реших, че вие сте наясно.
— Той какво каза? Кой беше?
— Не каза много.
— Как избяга?
— Отиде до тоалетна и така и не се върна. Как мога да знам?
Уинд издаде гърлен звук и пое надолу към мазето на Литън. Литън и Анджела го последваха.
— Какви са тези боклуци? — попита Уинд, докато разглеждаше покритите с прах вехтории и надничаше презрително през ръждясалата желязна конструкция до стената, покрита със стари консервени кутии и фолио.
— Казва се „Моментум“ — заяви Анджела. — Това е скулптура, мое дело е. Гордея се с нея. Представлява преоценка на традиционните нрави и е метаморфоза, причинена от непрестанното въздействие на консуматорското…
— Какво?
— В действителност е просто викторианска желязна пергола. Дори май е френска, а не наистина викторианска. Изящно изделие от края на деветнайсети век, ако предпочиташ, макар да не мога прецизно да определя възрастта му. Поставя се в градината и върху него се отглеждат рози. Все се каня да го отнеса обратно във Франция. Но някак…
Тя не довърши. Уинд и без това не го беше грижа. Интересуваше го единствено кой е бил онзи мъж. Как беше избягал. Какво означаваше това. Не откри отговор на тези въпроси в мрачното и влажно мазе.