Тя се огледа и спря със зяпнала уста. В пълно изумление гледаше Джей, който стоеше на около двайсетина метра от нея и разговаряше с някаква жена, седнала с кръстосани крака на земята, белеше картофи и ги хвърляше в метална тенджера до себе си. Канеше се да иде и да го поздрави, но в този момент Антрос се върна и я хвана за ръката под лакътя.
— Пленници — процеди той. — Не ги приближавай.
42.
Когато Чън премина през желязната конструкция в мазето в света от другата страна, не може да се каже, че времето спря; беше наясно, че е преминал, просто не знаеше какво означава. Вече не знаеше каквото и да било относно себе си или обкръжението си; беше гладен, но нямаше идея как да се нахрани; беше жаден, но му отне дни, докато му хрумне, че трябва да пие. Пълзеше в делириум без лични характеристики, спомени или усещане за собственото си същество. Препъваше се, падаше, често се озоваваше в някоя локва или гъсталак, затова кожата му беше издраскана и разкървавена, а дрехите му — раздрани и мръсни.
Чу гласове да мърморят, но не разбираше какво казват. Усети как го вдигат и го стоварват в каруца. Взираше се нагоре в синьото небе, докато каруцата се клатушкаше, без да знае къде отива, нито защо. Редно беше да се страхува, но не можеше да почувства дори и това.
Отведоха го някъде, поставиха го да легне. Някой махна дрехите му и го изкъпа. Нахраниха го с някакъв бульон; погрижиха се за него. Той спа дни наред. Докато спеше, спомените му отново се върнаха, но само частично. Сега имаше само объркани безсмислени фрагменти.
След много време Чън осъзна колко тежко е увреждането. Ефектът, даде си сметка той, се беше натрупал, объркване след объркването. Единственото, което можеше да направи — а и то му струваше огромни усилия, — беше да изключи висшите функции на мозъка си, онези, захранвани от различни импланти, и да действа повече според природните дадености — отгатване, памет и интуиция. Беше отчайващо трудно.
Това беше Антеруолд, беше създаден от Анджела и щом започна да се осъзнава и да го наблюдава, трябваше да признае, че постижението ѝ беше наистина впечатляващо. Не за пръв път беше поразен от способностите ѝ. Всяко листо, клонче и насекомо бяха съвършени. Климатът и растителността си съответстваха, растителността на дивия живот, дивият живот на обществото, което беше възникнало в него. Не му харесваше това примитивно и мръсно място с първобитните удоволствия, липсата на движение и безразличието към всичко, но не можеше да отрече, че функционираше.
Нямаше друг избор, освен да остане с хората, които го бяха открили. Дадоха му име — Жаки; нарекоха го така, защото очевидно им напомняше на героя от някаква история. Те, не той, решиха, че е отшелник. От него се очакваше да говори безсмислици, а те бяха готови да интерпретират обърканото му бърборене като мъдрост. Хората започнаха да му задават въпроси и да кимат разбиращо на безсмислените му отговори. От време на време виждаше някоя очевидна глупост и не можеше да се въздържи. Набързо установяваше връзка със спомените си, за да постави диагноза за някое заболяване и да провери как се лекува. Плащаше си за това със силни главоболия, но и тази негова слабост се възприемаше едва ли не като нещо свято. Други го питаха за съвет: трябва ли да се оженят? Ще бъдат ли здрави децата им? Той винаги им отвръщаше с въпрос: какво искаш ти? Това му спечели репутация на мъдрец, каквато не заслужаваше, и мило отношение, към каквото не се стремеше. Искаше да го оставят на мира, затова се премести в изоставена овчарска колиба извън селото, където да живее необезпокояван. И все пак те продължиха да идват и да му задават въпроси, а в отплата го хранеха и се грижеха за него. Той осъзна бавно какъв късметлия е. Беше му позволено да се държи странно; очакваха го от него. Нямаше да умре от глад, нито да попадне в затвора.
Но трябваше да избяга; минаха седмици, преди да успее да възстанови последния си разговор с Анджела и да осъзнае, че шансът му за завръщане отдавна е отминал. Тя му беше дала шест дни. Беше ги пропуснал. Не знаеше къде беше пристигнал, така че не можеше дори да се върне там с надежда, че светлината ще се появи.