Той се оттегли с поклон, като отдаде на Хенари дължимото на учен и пристъпи първите няколко крачки заднишком, но безизразно, което обезценяваше почитта като преструвка. Камерхерът не го искаше тук. Е, може и да имаше право, помисли си Хенари и послушно се отправи към своите задължения.
Поне предложението му да стои настрана беше добро. Хенари посвети следващите няколко часа на онова, което му носеше най-голямо удовлетворение — четенето; бавно се опитваше да дешифрира текста, от който беше обсебен. Имаше още много други неща за преглеждане; в чантата си беше донесъл книжа, свързани с Итъран, които беше взел от Залата на историята и беше копирал, както и книгата, която Джей беше донесъл от Хук. Всички те до известна степен внушаваха порицание; излъчваха сарказъм, напомняха му колко крехки са знанията му. У тези, които успяваше да прочете, не откриваше смисъл, а останалите не можеше да прочете. Но дори неведението и объркаността носеха свой собствен покой.
На следващата сутрин Хенари стана по-късно от обичайното и се нахрани спокойно, докато се настройваше за работа. Имаше свободно време до завръщането на лейди Катрин и Джей, когато всичко щеше да тръгне по обичайния ред. Щеше да има церемония по посрещането ѝ — благословено кратка този път, надяваше се — и Катрин отново щеше да заеме мястото си с аплодисменти. Останалото, което предстоеше, му убягваше; нямаше и следа от изчезналото момиче или пък го държаха настрана.
Затова той работи спокойно и ползотворно, докато не настъпи моментът отново да отиде до мястото, където се срещаха градината и гората и да чака завръщането. Имаше малка компания за посрещане, както и по-голяма група прислужници и работници, семействата и приятелите им, събрани на известна дистанция, за да присъстват на пристигането, развълнувани от предстоящия звук на тромпети, както и от почерпката със сладкиши и вино.
— Трябва да са тук всеки момент — обърна се Хенари към камерхера.
— Точно така, учителю — отвърна той. — Лейди Катрин се слави с усета си към детайла. Ако закъснеят дори и секунда, бих започнал да се тревожа. Но трябва да призная, че бих се разтревожил също толкова, ако подранят дори и секунда.
— Предполагам, че не е прието да пием или ядем нещо преди появата ѝ? — попита Хенари.
Беше работил дълго и усилено и беше огладнял.
— О, разбира се. Вървете да си вземете. Вие сте просто зрител. Може да ядете и пиете до насита.
И ето че Хенари прекара оставащите моменти с прекрасен сладкиш с ядки и мед в едната ръка и чаша вино в другата. Но никой не се появи. Все пак, помисли си той, обед е неясно понятие. При всички положения обхващаше поне няколко момента. А и не е толкова лесно да бъдеш точен, ако си заобиколен от дървета.
След малко той отново отиде при камерхера.
— Не трябваше ли вече да са тук?
— Сигурен съм, че има някакво обяснение. Не се тревожете.
— Аз — не, но вие се тревожите. Виждам го в изражението ви.
— Не, не. Това не е ли…?
Но не беше; просто порив на вятъра разклати шубраците.
Минутите минаваха. След като нищо не се случи, Хенари попита отново:
— Ами сега?
— На теория или на практика?
— И двете.
— На практика продължаваме да чакаме, докато тя не се появи. На теория… ами, всъщност това е малко по-сериозно.
— Как така?
— Церемонията включва липсата на владетел. Лейди Катрин пристига, а аз питам дали желае да приеме поста. Тя декларира съгласието си. Аз питам дали някой е готов да я предизвика. Тук се очаква мълчание. След това обявявам, че тя е господар и господарка на Уилдън по свое съгласие. Ако не се появи, тогава най-късно до полунощ трябва да задам въпроса. Ако никой не отговори, трябва да закрием церемонията с най-близкия в семейството по кръвна линия, трябва да го поканя да се представи.
— О, каква глупост. При всички положения тя ще се появи. Сигурен съм. Дори и да не го направи, тя пак е следваща в семейството.
— Не е. Трябва да е най-близкият по кръвна линия на починалия съпруг. Тя няма кръвна връзка. Стана владетел преди пет години заради изключителни обстоятелства. Най-близкият кръвен роднина е Гонтал, както ви е известно, но вие отказахте от негово име, когато Теналд почина. Ако този път приеме, той ще стане приемник, а не тя. След съвсем кратко време трябва да обявим това публично.
Понякога, когато се боиш от най-лошото, то идва. До полунощ нито лейди Катрин, нито Джей се появиха и камерхерът — който действаше необичайно спокойно, — премина през предначертаната процедура без никаква емоция и извърши онова, което заяви че трябва да бъде сторено. Обяви мястото на владетеля за свободно и обясни, че то ще бъде заето от следващия член по семейна линия от Уилдън. Новият господар, изрече той с висок глас, в който се усещаше съвсем леко треперене, бил Гонтал, учен от Осенфуд, стига той да приеме. Изложи как той трябва да се представи; да оповести намеренията си; и владението, още с пристигането му, да го обяви за владетел.