Хенари не можа да спи. Събитията се бяха развили толкова бързо и така катастрофално, че не можеше да ги възприеме докрай. Бедствието щеше да разтърси целия Антеруолд. Ако Осенфуд поемеше властта над Уилдън, щеше да се превърне в господстваща сила в страната. Колкото и странно да беше, Хенари харесваше Гонтал. Но само когато не притежаваше власт, когато се жалваше от периферията и се оплакваше от мързела на всички. Когато получеше възможността да промени с нещо това, от което се оплакваше, вероятно нямаше да е особено приятен колега.
Трябваше да има и друг начин. Всичко, което се случи, следваше сценария, прочитане на закона така, както беше написан. Беше сигурен в това. Но законите предлагаха и вратички, изключения, различни интерпретации. Трябваше да открие някоя, и то бързо. Трябваше да спечели малко време на Катрин.
Търси в продължение на много часове. Преди изгрев сънят така и не го беше споходил, той седеше на мястото си, от време на време отиваше до някоя от кутиите, подредени на редове по стените, вземаше книга или свитък с прецеденти или обичаи и се опитваше да открие нещо в дългата история на Уилдън, което можеше да послужи. Работеше по начина, по който го беше правил винаги — с дисциплина, култивирана през годините. Единствената разлика този път беше, че концентрацията му беше абсолютна. Нищо не прекъсваше подхода на съзнанието към проблема му.
Но дори и той не можеше да заглуши природните потребности. До ранния следобед беше гладен и жаден.
Стана и отиде за малко хляб и вода; тъкмо си хапваше, когато чу шум в двора, който представляваше лицето на Уилдън пред света, там, където като протегнати ръце постройките насочваха новодошлите към главния вход и усилваха многократно звука от ехото между стените.
Хенари се приближи до прозореца. В двора имаше голяма група войници и ездачи, наобиколили една-единствена карета. Грандиозна карета, от тези, които рядко биха могли да се видят; Хенари я разпозна. Вратата се отвори, а Гонтал слезе и се протегна. Беше пристигнал да вземе каквото му се полага с невероятна скорост.
По-важното беше как бе успял да го направи? Уилдън беше най-малко на два дни път от Осенфуд. Гонтал трябва да бе тръгнал с последователите си дълго преди вестта за изчезването на Катрин да е достигнала до него.
— Пътувах на юг, когато се натъкнах на един пратеник — обясни Гонтал пред Хенари, щом той му зададе въпроса. — Затова пристигнах направо тук.
— Има ли някаква нередност на юг, че пътуваш с такава охрана? Колко хора те придружават? Двайсет?
— Нали знаеш, говори се за противозаконна дейност в гората…
Той отиде да се съветва с камерхера, като остави Хенари тревожен и угрижен.
Но тревогата не върши работа, както гласеше поговорката. Скоро той се върна към заниманията си. Имаше време до полунощ, преди процесът да започне. Не беше много. Малко преди уречения час Хенари се надигна и пое надолу към двора за церемонията. Всичко беше готово. Камерхерът стоеше до вратата, през която щеше да влезе новият господар. В долния край на няколкото каменни стъпала, водещи до нея, се бяха събрали хората на Гонтал, вече подготвени. Беше чакал много години този момент и сега беше на ръба. Трябва да беше щастлив, помисли си Хенари, докато гледаше дебелия добродушен човек, осветен от фенерите. Не е нужно да изглеждаш опасен, за да бъдеш такъв, разбира се.
Тогава прозвуча камбана и малката група се събра нетърпеливо.
— Нека бъде известно на всички, че властта в Уилдън трябва да бъде поета за доброто на всички нас — обяви камерхерът с предварително заучена фраза. — Няма господар и това, което трябва да бъде направено, ще бъде направено. Само един човек е от семейството на Уилдън и само той ще бъде господар. Ако твърденията ми не отговарят на обичая, моля, кажете. Ако не отговарят на истината, кажете. Ако твърденията ми не отговарят на нуждата, кажете.
Последва пауза и сред зрителите се надигна нетърпелив шепот. Камерхерът се огледа, но нямаше шанса да започне със следващия етап от церемонията.
— Бих искал да посоча нещо — изрече Хенари със силен глас, който пазеше за най-заплашителните моменти от разказването на истории. — Ще отбележа, че не казвате истината. Не изпълнявате обичая и не изпълнявате нуждите на всички нас.