Памархон отиде да провери нощните пазачи, а Антрос обясни на странния младеж, че ще вечеря с вожда им, за да бъде подобаващо посрещнат и разпитан. Реши, че поне приятелят му ще се разсее. Най-много обичаше да разговаря с образовани, а в лагера му се откриваха малко възможности за това. Беше събрал добри и здрави хора край себе си, но разговорите им бяха съвсем простички.
И така, щом слънцето започна да залязва, той отведе момчето на име Ганимед в зоната, която Памархон беше запазил за себе си — на огромен дъб беше закачен навес, а на полянката пред него беше поставена ниска маса, заобиколена с възглавници за сядане. Храната вече беше поднесена, а наоколо бяха пръснати фенери, пръскащи слаба светлина. Прислужницата на ученика също беше тук, за да налива питиета и да сервира храната. Една от големите странности на момчето беше, че първоначално ѝ заговори, сякаш и тя е гост.
Памархон покани момчето да седне срещу него и докато разговаряха, от време на време бяха прекъсвани от други, живеещи извън закона — от най-близкото обкръжение на Памархон, — които се появяваха.
— Това е Джон — представи той огромния мъж, донесъл ранения Калан в лагера. — Добро сърце има, свестен човек е — добави, след като едрият мъж шляпна момчето с гигантската си длан.
По някаква причина то се отнасяше скептично към тях.
— А твоето истинско име вероятно е Робин Худ?
— Не. Защо реши така?
— О, няма значение.
— Тази жена, тази Розалинд — промени той темата на разговора при първа възможност. — Трябва да я познаваш. Може би си част от антуража ѝ? Роднина? Признавам, че има прилика между вас, макар тя да е много по-красива.
Момчето се намръщи, сякаш не знаеше как да отговори на това, и замълча.
— Хайде, момчето ми! Не се срамувай! Вече сме почти приятели, а след като си от хората на лейди Розалинд можеш да бъдеш два пъти по-спокоен, тъй като бих жертвал живота си в нейно име, за да те спася от всяка опасност.
Момчето отвори уста, после пак я затвори и най-после каза с известно колебание:
— С нея определено сме свързани. По роднинска линия. Може да се каже, че съм най-близкият ѝ довереник. Близък съм ѝ като роден брат.
— Чудесно! — зарадва се Памархон. — В такъв случай тя спомена ли, че се срещнахме на Празненството в Уилдън?
— Спомена много хора. Запознала се е с толкова много, че е невъзможно да си припомни всичките.
— Прекарах цял час с нея като неин ескорт.
— Ах, значи те е споменала. Накратко.
— Хубави неща ли каза за мен?
— Не чак толкова.
— Не?
— Маниерите ти са ѝ се видели малко странни. Ексцентрични дори. Ето защо, естествено, не би могла да е твърде благоразположена към теб. Грубо си я изоставил и се е обидила. Струва ми се, че това е бил вторият случай, в който си ѝ обърнал гръб.
— Това жестоко ме наранява — заяви разбойникът.
— Боя се, че не можеш да се мериш с нея — отвърна тъжно гостът. — Маниерите и нравите ѝ са съвсем различни от твоите, а след като не си наясно с тях, тя сигурно ще избере някой от другите си ухажори.
— Тя ли ще избира? Ами семейството ѝ?
— Те нямат думата по този въпрос. Тя е вироглава и няма да търпи намеса в нещо, което засяга щастието и благополучието ѝ. Може да не избере никого, а да реши да има любовници вместо това.
Чу се трясък, прислужницата беше изпуснала една чиния.
— Съжалявам, господарю мой — каза тя и сведе глава, видно засрамена, а косата прикри лицето ѝ.
Памархон беше забравил, че тя е там.
— Върви си. Можеш да се върнеш да почистиш по-късно. И не ме наричай „господарю мой“. Не съм такъв.
След това отново насочи внимание към госта си.
— Моля, продължи младежо — каза той щом прислужницата се оттегли. — Трябва да те попитам честно. Как мога да я спечеля?
Останали сами, Памархон се облегна на възглавницата зад гърба си и се загледа в звездите. Момчето се приближи към огъня и леко потрепери.
— Искаш ли наметало?
— Не. Добре съм.
— Сега, след като сме наистина насаме, бих искал да говориш свободно.
Момчето сръчка огъня с пръчка.
— Как можеш да я спечелиш? Какъв въпрос само — каза той след известно време. — Зависи какво имаш предвид под спечелване. Да отидеш при някоя като нея и да кажеш: ще дойдеш ли да живееш в колиба в гората до края на живота си? Искам да кажа, че няма да прозвучи особено добре, нали?
Памархон не отговори.
— Тя е свикнала с учтиво поведение, а ти живееш като човек извън закона, вземаш затворници, държиш хора против волята им. Обграден си от същинска армия. Това не е особено привлекателно.