— Имаш ли нещо против да изчакаш… момче? Изобщо няма да се забавим.
— Имам против да изчакам. Всъщност, няма да го правя. Имам да ти казвам нещо и то не може да чака. Моля те, помоли своя приятел да си върви.
Двамата мъже вдигнаха погледи, изумени.
— Сега?
Памархон отвори уста да заговори, но после размисли.
— Антрос, вероятно можем да продължим по-късно.
Щом младият лейтенант си тръгна, Памархон погледна размъкнатия, немит, но целеустремен младеж пред себе си.
— Получи каквото искаше. Моля, кажи как спа? Надявам се да си сънувал хубави неща и…
— О, я спри с тези глупости. Спах чудесно. Дали сънищата ми са били хубави или не, не мога да кажа. Тук съм да поговорим за тази, която наричаш лейди Розалинд. Снощи истината ли каза, или беше просто поредното безумие в цялата ваша многословност?
— Безумие? Многословност?
— Обичаш ли я?
— Като живота си. Нямам и капка съмнение. Никога не съм обичал нищо и никого…
— Достатъчно. Радвам се да го чуя. Имам предложение.
— И то е?
— Може да бъде твоя.
Памархон се ококори.
— Най-сетне остана без думи. Радвам се. Под твоя имам предвид да се ожениш за нея. Да я обичаш и почиташ в болест и здраве, в богатство и бедност, до края на дните ви. Да я боготвориш с тялото си, ако разбираш какво имам предвид. Проявяваш ли интерес?
— Аз… разбира се. Това надхвърля мечтите ми…
— Зарежи мечтите. Ще я обичаш ли и почиташ, ще ѝ бъдеш ли верен и така нататък? Без съмнения и колебания или отстъпление. Без забежки, когато не си пред погледа ѝ. Без да се заседаваш в кръчмата и да се прибираш пиян и сърдит.
— Всъщност нямам представа за какво говориш, но ще я направя най-щастливата жена на света.
— Дори да се окаже, че тя няма и пукната пара?
— Особено тогава. В такъв случай ще се отнася и за двама ни.
— Добър отговор.
Тя се усмихна, в началото колебливо, а после по-широко.
— Да знаеш, че бях наясно коя си — призна той.
— И аз така си помислих.
После той падна на колене и хвана ръката ѝ в своите.
— О, това е много мило — каза Розалинд, — но моля те, изправи се. Отново ще започна да се изчервявам.
Той се подчини и в първия момент и двамата се оглеждаха нервно, докато Розалинд не си спомни защо е дошла.
— Това ще трябва да почака — каза тя с подновена целенасоченост. — Моля те, повикай Джей и неговата прислужница. Искам свидетели.
— За какво?
— Направи каквото ти казах. О, извикай и онзи приятел, Антрос. И той може да чуе. Колкото повече, толкова по-весело. Може ли парченце хляб? Умирам от глад.
След около половин час пред колибата на Памархон четирима души седяха на земята, а един стоеше прав пред тях. Седналите бяха напрегнати, а правият като че ли размишляваше дали не е прибързал.
— Добре — обърна се Розалинд към останалите. — Ето какъв е проблемът. Памархон иска да се ожени за мен. Струва ми се добра идея предвид факта, че съм заклещена тук, а не искам цял живот да се спотайвам из горите. Аз няма да се омъжа за убиец, а той не може да се ожени нормално, докато е обвинен в убийство. Изглежда, че или той, или Катрин от Уилдън са убили Теналд. Всеки вярва във вината на другия. Правилно ли обобщих ситуацията?
Памархон кимна предпазливо. Останалите не помръднаха.
— Изглежда тук ужасно много държите на клетвите и честната дума. Точно затова поисках тази среща. Памархон. Отговори на няколко въпроса. Обичаш ли ме?
— Знаеш, че е така. Обичам те като…
— Да или не е достатъчно. Ако поискам услуга, ще я изпълниш ли?
— Всичко.
— Ако те помоля да защитиш някого с живота си, ще го направиш ли?
— Ще помогна с радост на всеки твой приятел.
— Ще се грижиш така, както би се грижил за мен?
— Да — отвърна поизгубил търпение той.
— В такъв случай, бих искала да се закълнеш пред всички присъстващи, че ще се грижиш за прислужницата Кейт. Няма да я тормозиш, да я нараниш, нито ще накараш или позволиш друг да я нарани. Ще се отнасяш с нея като с почетен гост и ще я защитаваш с живота си.
— Много добре — каза той озадачен.
— Заклеваш ли се?
— Да, заклевам се в предците си и дори в самата История.
— Тази клетва си я бива, нали така?
Той се усмихна.
— Няма по-сериозна от нея.
— Отлично. Сега ще видим колко е сериозна — тя пое дълбоко дъх. — Изправете се, лейди Катрин. Нужно ли е по-подробно представяне?
Памархон беше едновременно унизен и объркан от онова, което му предстоеше. Джей се ужасяваше от възможните последствия. Катрин се почувства предадена.