Единственото общо помежду им беше гневът, който изпитваха към Розалинд.
— Спрете! — кресна тя. Всички тези обвинения, че е „предател“ бяха пълни глупости. Нямаше да ги търпи. — Спрете — повтори тя. — Памархон. Това е тя. Какво ще направиш. Не забравяй какво ще загубиш.
Той се взираше в лейди Катрин с неподправено отвращение, но най-накрая успя да процеди:
— Защитавам ви с цената на живота си и ви предлагам гостоприемството на дома си.
— Браво! — зарадва се Розалинд. — Не беше чак толкова трудно. Нещата твърде много се усложниха, така че е време да ги опростим. Приемам, че и двамата настоявате, че сте невинни?
— Аз съм — отвърнаха в един глас те.
— Откъде знаете, че не го е убил някой друг?
— Кой например? — попита надменно Катрин.
— Как бих могла да знам? Трябва ви добро разследване и процес. Прегледайте всички доказателства, съберете показания, проучете местопрестъплението. Такива неща.
— Вече имаше процес — заяви тя.
— Нужно е преразглеждане, което да се увери, че е проведен правилно.
— Не.
— Трябва да има начин да се реши. Очевидно и двамата не сте виновни, но не може и двамата да бъдете владетели на Уилдън.
— В момента нито един от нас не е такъв — каза Катрин.
Розалинд бързо се извърна към нея.
— Защо не?
— Ти не разбираш нищо, нали? В момента е периода на Унижението. Слязох от властта за три дни, след които отново да я поема. Но вчера те изтекоха. Сега мястото не е заето от никого, а следващият по ред е Гонтал, в случай че не се върна бързо. Онова, което двамата с Хенари съумяхме да предотвратим, когато този мъж уби чичо си, отново ни застигна.
— Не съм го убил — настоя Памархон, но никой не му обърна внимание.
— Какво сте успели да предотвратите?
— Антеруолд се крепи на крехък баланс между градовете, владенията, учените, търговиите и фермерите. Никой не е достатъчно силен, че да завладее останалите. Но Гонтал е престолонаследник на Уилдън и ръководи съвета на колежите. Ще се възползва от двете заедно и ще превземе цялата страна. Хората отдавна живеят в страх от подобно бедствие. Точно затова трябваше да избягам. Това беше причина да действаме толкова бързо след смъртта на Теналд.
— Ето! — възкликна Роузи. — Основен заподозрян, ако питате мен. Гонтал очевидно има облага от смъртта на съпруга ти и от отстраняването на Памархон.
— Никой никога не е заподозрял Гонтал. Той е учен с най-висока репутация.
— Още една причина. Винаги е този, когото най-малко подозират. Доверете ми се. С колко време разполагаш?
— Вакантността на поста трябва да е била обявена снощи. Предполагам че ще минат няколко дни, преди Гонтал да чуе вестта. При все че ще бърза. Няма време за глупости като процес. Трябва да тръгна веднага.
— Гостоприемството все пак има граници — обади се Памархон. — Не мога просто така да ти позволя да си върнеш властта, дори пред риска Гонтал да я спечели. В момента сме равни. Ако си върнеш позицията, всяко преразглеждане ще се ръководи от теб.
— Все трябва да има някакъв начин да решим проблема честно — каза Розалинд.
— Няма, докато един от нас не си признае, а аз няма да го направя — заяви Памархон.
— Нито пък аз — отвърна Катрин.
— Е — каза Розалинд, — значи ще се цупите един на друг, докато светът избухва в пламъци. Какво?
Джей нервно размахваше ръка като ученик в клас.
— Не сега, Джей — отсече Катрин.
Но на Джей очевидно му беше дошло до гуша да го игнорират.
— Искам да кажа нещо. Всички вие говорите, но без да стигате доникъде. Никой от вас не знае какво да направи.
— А ти знаеш ли?
— Да. Тези караници са губене на време. Розалинд е права за това, но не знае нищо за нас. Тя омаловажава всичко и казва, че е глупаво. Не е. Историята ни дава всичко, което ни трябва, ако я тълкуваме добре.
— Е, как ни помага в този случай? — попита леко обидена Розалинд.
— Изгнаника — отвърна Джей. — Олтарът му е в горите близо до Уилдън.
— Виждала съм го. И?
— Изучавал съм го в стари части на Историята, които малцина познават добре. Има една история за двама мъже, които се карат за кон. Не могат да се споразумеят, затова молят за мъдростта на Изгнаника. Отиват край олтара и докато разговарят с хората, които да разрешат проблема им, един див кон се появява в оградения с камъни кръг. Те го приемат като дар от боговете; и двамата имат по един кон, затова няма за какво да спорят и разправията им е потушена.
— Не виждам с какво ни помага това.
— Създава прецедент. Има го в Историята. Всеки, който не успява да намери удовлетворение по някакъв друг начин, може да го помоли за решение. Не знам дали някога е правено.