— Не и по моето време — каза Катрин. — Но не виждам причина да не опитаме, ако и двете страни са съгласни.
— А после какво? — попита Розалинд. — Ще чакате за вест отгоре?
— Всеки ще разкаже своята версия — отговори Джей. — След това мъдростта на Изгнаника дава решение. Така се казва в Историята.
— Сигурен ли си в това? — попита Розалинд.
— Трябва да се направи под формата на дискусия — намеси се Катрин. — Мъдростта ще се предаде чрез волята на присъстващите.
— Искаш да кажеш, че ще гласуват? Всички?
— Всички присъстващи. Гениална идея. Бедата е, че ще спечеля предимството, от което толкова се страхува Памархон. Там ще бъдат моите хора. Памархон никога няма да се съгласи.
— Разбира се, че не би го направил — обади се Антрос. — Само глупак би се съгласил.
— Значи съм глупак — заяви Памархон. — Ако чакам Гонтал да поеме управлението на Уилдън, всичките ми надежди ще се изпарят завинаги. Той ще ме преследва до смърт или аз него. Винаги съм бил готов да се бия, ако се наложи, но няма да го направя, ако има дори нищожна алтернатива. Освен това — той се усмихна на Катрин, — в момента те не са твои хора. Вероятно мъдростта на Изгнаника вече е призована.
И така, решението беше взето. Час по-късно поеха към Уилдън.
48.
— Сигурно са ме проследили до Архива — каза Джак. — Вероятно вече са наясно защо съм бил там и защо Емили е била с мен. Има ли къде да отидем?
Той разговаряше със Силвия в общата столова, която ежедневно се грижеше за изхранването на десетки хиляди работници. Лесно беше да се вмъкнеш незабелязано в огромното задимено помещение, а шумът правеше подслушването невъзможно. Като цяло хората идваха, хапваха за десетина минути и си тръгваха. На Джак и Емили им се беше наложило да чакат близо час, преди Силвия да се появи в отговор на спешното им съобщение.
— Има много такива места — отговори спокойно тя, — но вие така и не споменахте, че вършите нещо нелегално. Знаете колко нестабилно е положението ни. Не можем да си позволим и най-беглата…
— Не е нелегално — прекъсна я той. — Този документ е ценен. Бих казал дори безценен. Опитвам се да го върна на собственика му. Други искат да го вземат за себе си.
— Кои други?
— Зофани Олдмантър, подозирам.
— Дали има връзка с внезапното подновяване на кампанията срещу нас? Обвиненията в тероризъм?
Тя не изглеждаше нито изненадана, нито смутена от твърденията му.
— Възможно е — каза той след миг колебание. — Ако е така, притежанието на този документ може да помогне за намаляване на атаките към вас. Ако го върна на Ханслип, ще има предимство в пазарлъка.
— Може да помогне на него. Каква ще е ползата за нас?
— Ще застане зад всякакво уверение за сигурност, което ви предложа аз. Достатъчно е почтен, поне в това съм се уверил. Стига да означава нещо за вас, имате думата ми.
— Боя се, че не означава много. Ще ви помогнем, но само в случай че задържим документа, който Емили откри за вас като гаранция.
— Щях да кажа, че тя ще трябва и без друго да дойде. Свързването ѝ с мен, с документа и майка ѝ — това е повече от достатъчно, за да бъде арестувана.
— Не. Направихме премного за вас.
— Но трябва да разберете…
— Е, това е проблемът — прекъсна го Силвия. — Не разбираме, защото отказвате да обясните. Идвате в нашето Отстъпление, получавате помощ от нас и се оказва, че сме привлекли вниманието на Зофани Олдмантър. При това все още не знаем защо или за какво е всичко това.
Тя говореше тихо и Джак трябваше да се надвеси над масата, за да чуе какво казва. Той се огледа наоколо, за да се увери, че никой не ги слуша, но седналите наблизо хора бяха напълно погълнати от храната си, спираха единствено, за да отпият нещо.
— Анджела Миърсън — започна той, — майката на Емили, изглежда е открила начин за преминаване в паралелни вселени, макар да има известни спорове какво точно означава това. Тя изчезна, като преди това унищожи цялата информация. Подобно откритие очевидно е изключително важно. Човекът, който го контролира, може да постигне невероятна власт, а светът — да получи достъп до неизчерпаеми ресурси. Това е в най-общи линии.
— Значи истинският собственик на тази информация е Анджела Миърсън? Не е ли редно да бъде предадена на нея?
— Нямам представа. Ако успея да я открия, мога да я попитам, но я издирват от известно време и до момента няма следа. Вие знаете по-добре от всички, че избягването на засичане дори за малко повече от час е трудно. В мига, в който излезеш на улицата, купуваш нещо, докосваш нещо и оставящ следа. Тя буквално се е изпарила. Междувременно Олдмантър много иска документите. Няма време да се тревожим за подробности около правното им притежание. Ако той ги получи, всичко ще изгуби смисъл, а хората, за които работя, ще бъдат арестувани, както най-вероятно и вие.