— Вероятно — отвърна той.
Нямаше друго освен стол, бюро и две антични машини, които изглеждаха, сякаш са изровени от някое сметище.
— Е, ето го и него — каза тя. — Присмивай ни се.
— Какво е това? — попита той и посочи нещото върху бюрото.
— Телефон. Преди доста време открихме, че територията на цяла Британия — вероятно и на целия свят — е покрита с медни кабели, преди технологията да ги направи излишни. Било е твърде скъпо да ги откопаят и да ги вадят, затова са си останали забравени под земята. Търпеливо маркирахме местоположението им и проверихме кои са годни за употреба и как да ги ползваме. Не се проследяват, тъй като отдавна не са от значение. За щастие в момента можем да използваме по-конвенционални средства. Телефонът вдъхва романтична нотка, но в действителност не работи много добре.
Тя се разсмя, щом видя облекчението на лицето му, после извади съвсем обикновен комуникатор и му го подаде.
— Ето.
— Ало? — заговори несигурно той.
— Да. Мур? — чу се пращене и отдалечения глас на Ханслип от другата страна. — Къде сте?
— Вероятно е по-добре да не уточнявам — отговори Джак. — Мисля, че Олдмантър е по петите ми.
— Наясно съм с това. Тук сме обкръжени и е издадена заповед за ареста ми.
— По какви обвинения?
— Има ли значение? По-нетърпелив е, отколкото предполагах. Няма да удържим дълго, ако реши да атакува.
— Имаше ли вече схватка?
— Още не. Само заплахи, но няма да продължат дълго. Имам нужда от информацията, господин Мур. Това е единственото отбранително средство, което може да ми предложи някаква защита.
— В такъв случай имам добри новини. Открих каквото търсех.
От другата страна се чу въздишка на облекчение.
— В момента проучват документа. Беше скрит изключително добре. Ако успея да открия как е направено, вероятно ще мога да разбера и кой е помогнал за това…
— Не си правете труда.
— Защо не?
— Ще откриете, че документът наистина е толкова стар, колкото изглежда. Не ми се иска да ви го казвам, но се боя, че Анджела е била права. Феноменът, на който се натъкнахме, наистина е пътуване във времето, а не транзитиране.
— В такъв случай, какво искате да правя с документа сега?
— Ако животът и свободата ми не зависеха от него, бих ви казал да го хвърлите в огъня.
— Искате ли да ви го донеса?
— Няма да успееш да преминеш през силите на Олдмантър. Пазете го на тайно място. Аз ще дойда при вас. Просто се постарайте в никакъв случай да не попада в ръцете на Олдмантър. Това е най-важното. Ако го използва…
— Защо би го направил, ако е толкова опасно, колкото казвате?
— Според ортодоксалното мислене е невъзможно.
— Имаме доказателство.
— Така ли? Колкото повече доказателства открием, толкова по-сигурен ще е, че са измама. Не мога да го виня. И аз реагирах по същия начин.
После заглъхна.
— Така, така. След всичко това?
— Какво? — попита Емили; тя беше застанала дискретно встрани по време на разговора.
— Едва ли не ми каза да изгоря всичко.
— И какво се очаква да правим сега?
— Да скрием документа на сигурно място — той се протегна и погледна през прозореца. — Има места, на които мога да ида, без никой да ме намери, а вие няма да бъдете свързана с престъпленията, които Олдмантър твърди, че съм извършил.
Тя кимна.
— Малко е късно да заминаваш сега. Остани тази нощ и ще тръгнеш сутринта. Можем да ти спестим част от пътя, ако искаш.
49.
Щом всички бяха готови да тръгнат за Уилдън, малката група се събра в края на лагера, за да се сбогува. Розалинд и Антрос — които бяха предложили да идат като заложници в замяна за Катрин, — бяха придружени от Памархон, заявил, че иска да се увери в безопасното им пътуване.
— Е — заговори той на Джей, който беше дошъл да им пожелае успех. — Когато се появи, не си представях, че ще изиграеш толкова важна роля в живота ми. Поздравявам те за намесата. Показа едновременно знания и мъдрост.
— Благодаря ти, но сега планът ми се струва пълна лудост. Няма начин да се получи.
— Струва си да опитаме. Аз не печеля нищо, ако Гонтал стане новия владетел. Ето защо ще хвърля зара. Нямам друго за губене освен собствения си живот, който не струва нищо, но ако спечеля, печеля…
— Уилдън.
— Не! Не, млади ученико, хиляди пъти не! Това означава още по-малко за мен. Исках да кажа, че ще си върна доброто име и свободата, но сега искам по-ценна награда.
— Наистина ли искаш да кажеш, че не би сграбчил Уилдън с две ръце, ако ти се удаде възможност?