— Просто Хенари — отвърна той. — Приемам забележката, но виждам, че си жива и в добро здраве. От друга страна Катрин и Джей…
— И двамата са добре, макар лейди Катрин да беше малко намусена при последната ни среща.
— О, слава богу! — въздъхна той и се строполи на един стол. После хвана главата си с ръце и пое дълбоко въздух, опита се да преглътне риданието си, за да не го забележи тя. — Освободи ме от бремето на живота — каза накрая той. — Благодаря ти, мила госпожице. Хиляди пъти ти благодаря.
— Няма защо — отговори тя. — Бяха в известна опасност, но в момента вече не са. Гарантирах тяхната сигурност, така че никой няма да им навреди.
— Защо тогава не са с теб?
— И така — започна тя. — Историята си я бива. Искате ли да я чуете?
— Разбира се.
— Дългата версия или по-кратката?
— Дългата, разбира се, но първо ми кажи къде са те и защо не дойдоха.
— И двамата са навътре в гората и са пленници на Памархон, водач на горските обитатели.
— О, небеса! И ти не мислиш, че се намират в опасност? Изненадан съм, че все още не ѝ е прерязал гърлото.
— Твърде осъдително от ваша страна. По-добре престанете да го приемате за толкова зъл и помислете.
— За какво да помисля?
— Както казах, историята е дълга. Тя ще се върне утре сутринта, така че не се бойте.
Хенари направи пауза.
— Боя се. Проблемът е голям. Ситуацията вече е опасна.
— Знам. Чуйте какво измислихме. Но първо вие ми разкажете новините.
И така, Хенари започна да обяснява как мястото на владетел на Уилдън е било обявено за вакантно, а Гонтал бързо се е появил и мигновено е предявил претенции.
— Всичко това ни беше известно с изключение на последната част. Този Гонтал, той вече е тук?
— Да. В първия момент проявих подозрение. Уви, твърденията му се оказаха верни. Наистина е пътувал за другаде. Твърде лош късмет все пак. Трябваше веднага да поеме властта, но аз успях да го отложа — допълни мрачно Хенари, — като отбелязах, че истинският наследник е Памархон, докато не изтърпи присъдата си. Гонтал е свикал събрание, за да оспори идеята ми. Има шанс да успее, ако Катрин не се върне и не предложи себе си за кандидат. Имаме време до утре по здрач.
Розалинд слушаше внимателно, задаваше въпроси относно подробности и събития.
— Колко сложно — въздъхна тя, щом Хенари най-сетне приключи.
— Точно така. Аргументът ми беше необичаен и извадих късмет, че ми се размина. Не мога да открия в книгите друг прецедент, който да е от полза. А ти, как така си толкова спокойна, щом Катрин е в подобна опасност?
— Тя е под защита на добър човек. Той е също и мой бъдещ съпруг.
— Кой?
— Памархон. Затова се намира в безопасност.
— Този човек е убиец! — заяви Хенари. — Как можа да си толкова глупава?
— Не знам как е на това място, но там, откъдето идвам, е нормално да се изкажат поздравления, когато някой обяви годежа си — изрече надменно Розалинд. — Кога е щастливото събитие? Какъв подарък искате? Неща от този род.
Хенари се опита да измисли нещо подходящо, но не успя. На Розалинд ѝ домъчня за него.
— Доколкото разбирам — заговори тя, — всички се притесняват, че Гонтал ще поеме властта над Уилдън и ще я обедини с тази на учените. Нали така?
— Всички с изключение на Гонтал са ужасени от тази перспектива — каза Хенари. — Колкото и да е добродетелен един човек…
— Да, да. Ясно е, че не бива да му се позволява. Дори Катрин и Памархон са единодушни по този въпрос. Проблемът е, че Памархон не може да получи поста заради малките си трудности със закона, а Катрин не може, защото Памархон няма да ѝ го позволи, докато името му не бъде изчистено. Ако не спрат с караницата си, длъжността ще бъде заета от Гонтал поради стечение на обстоятелствата. Ето защо трябваше да се споразумеят за провеждане на нов процес, преразглеждане или нещо подобно. Двамата ще отидат при Олтара на Изгнаника утре и изглежда са убедени, че по някакъв начин това ще реши проблема.
— Чия беше идеята?
— На Джей. Всички сметнаха, че е много умно от негова страна.
Хенари се справяше доста добре до този момент, слушаше внимателно и кимаше уважително. Но последната новина го зашемети напълно.
— Мили боже! — възкликна той. — Това е необичайно!
Розалинд беше изненадана и искаше да попита защо толкова се е развълнувал, но той изведнъж вдигна ръка, за да я накара да замълчи, отиде до вратата и надникна в коридора.
— Ще бъдем прекъснати — заяви той. — Гонтал пристига с антуража си. Вече е влязъл в ролята на господар. Трябва да е чул, че си тук и идва да те прецени. Щом го видиш, ще разбереш защо съм толкова разтревожен, че Уилдън ще попадне в ръцете му. Мислиш ли, че можеш да му разиграеш представление?