Преди години той беше нахвърлил правен кодекс на криминалното правосъдие, който би работил също толкова добре, както през осемнайсети век в Англия, преди анонимността на големия град да беше наложила използването на полицейски сили. При него нямаше такива като Малтби. Говорители щяха да специализират като адвокати, а законите щяха да са заложени в развитието на историята, така както прецедентите се криеха в основата на старите английски съдебни дела.
Дали бедните щяха винаги да бъдат сред тях? Вероятно, но тъй като богатите нямаше да бъдат толкова богати, щяха да бъдат по-незабележими. И все пак винаги щяха да съществуват криминално настроени, побъркани и мързеливи; затова щеше да има лъжци и измамници. Нужно ли беше да се справи с тях с грубост или пък с великодушие? Можеше ли Антеруолд да си позволи второто? Все пак повечето общества екзекутират престъпниците, защото поддръжката на затворите е скъпа. При всички положения предполагаше, че собствените им земи са подходящо място за лишаване от свобода.
Но какво отношение трябва да получи един предател? Трябва ли да бъде разбран и да му се прости, или да бъде жестоко наказан? Каква беше цената на предателството в този свят или в Антеруолд? Разбира се, че Сам беше най-вероятният кандидат. Точно затова Литън го беше оставил за последен, не искаше да открие отговора. Щеше ли един предател така публично да обявява какво не харесва в страната си, работата или колегите си? Или пък щеше да заяви колко много се възхищава на враговете и мрази и презира приятелите? В същото време кой предател би работил толкова безкористно за страната си, би подлагал толкова често живота си на риск? Вероятно много добрият.
Все пак Литън седеше на бюрото си и работеше по социалната подредба на нещо, което не съществуваше и никога нямаше да съществува. Запълваше времето си, признание за неговата неадекватност и безпомощност. Трябваше да изчака и да види как ще се развият събитията. Рано или късно Сам щеше да предприеме ход, който да доведе позорната му дейност до естествения ѝ край.
Той чете до зазоряване и се унесе само за няколко часа преди непрестанните и объркани мисли да го разбудят отново.
Стана, облече халата си — дълга червена фланела, която Анджела по причини, известни само на нея, му беше подарила за Коледа — и пусна водата да напълни ваната. След това, тъй като водата никога не беше достатъчно гореща, отиде да включи чайника, за да може да се избръсне както трябва.
Направи си кафе и го отнесе в банята, след което си позволи лукса да се потопи във водата. Лежеше си спокойно, докато не чу шум от долния етаж. Имаше някой в къщата. Трябва Сам да се е върнал, помисли си мрачно той. Ах, добре. Може да почака, докато съм готов.
Остана още петнайсетина минути, не му се искаше да се откаже от топлината и успокоението заради нещо, вероятно далеч по-малко приятно, докато звънецът на входната врата не иззвъня. Той не му обърна внимание, но се позвъни отново и отново. Затова се надигна, подсуши се, облече си халата и слезе да провери кой е. Отново.
Улицата изглеждаше по различен начин от последния път, когато я беше зърнал. Шест полицейски коли бяха паркирани една зад друга най-отпред. Дванайсетина униформени полицаи стояха на позиция, така че беше невъзможно който и да е да побегне и да им се измъкне. Два големи вана, като тези, които Сам Уинд използваше за транспортиране на своите чудовища, човекоподобните маймуни, на които по неизвестна причина позволяваше да носят оръжия, бяха спрели от другата страна на улицата и пречеха на коли, велосипеди и дори на пешеходци да преминават оттам.
На входната врата стояха Сам Уинд, сержант Малтби и младежът от контраразузнаването. Хенри се огледа, а после се наведе и вдигна бутилката мляко, оставена на стъпалото.
— Добро утро, Сам. Какво мога да направя за теб?
— Дошли сме за Анджела Миърсън.
— Тя не е тук.
— Напротив. Дойде преди двайсетина минути. С едно момиче.
— Наистина ли? Бях в банята. Малко грубо от тяхна страна да не почукат.
— Хенри, ще трябва да стоиш настрана и да ни оставиш да свършим с това, знаеш. Трябва да поговорим с нея.
Хенри почеса влажната си глава.