— О, много добре, Сам. Извърши злодеянието си.
Той отвори вратата широко и гледаше как тримата влетяха през нея.
— Това ли е всичко? Сигурен ли си, че не ти е нужна и парашутна дивизия за всеки случай? Избършете си обувките. Кални са, а чистачката ще дойде чак утре.
— Къде е тя?
— Анджела? Нямам представа.
Той приближи основата на стълбището и се провикна:
— Анджела? Долу ли си? Би ли се качила за момент, моля те?
Долу се чу някакво тупване, а после и глас от мазето.
— Само секунда? Веднага идвам.
Хенри се усмихна мрачно.
— Виждате ли? Само трябва да се помоли.
52.
— Бързо, донеси ми нещо за писане!
Джей изскочи от колибата, в която лежеше лесничеят, а на лицето му бяха изписани паника и объркване. Беше прекарал голяма част от времето там, правеше компания на приятеля си. В това време Катрин влезе, седна до него и видя, че е преоблечен, а главата му е измита. Възрастният човек губеше сили въпреки грижите им, а треската, от която така се бяха страхували, го беше нападнала.
— Толкова ли е зле? — беше първото, което Катрин успя да разбере от казаното.
— Помоли ме да запиша историята му.
— Върни се вътре и остани с него. Ще се постарая да получиш всичко необходимо. Знаеш ли как се прави?
— Не. Всъщност не. Искам да кажа, знам че трябва да запиша думите му, а после да ги препиша както трябва. Само че…
— Остави го той да реши. Налагало ми се е да го виждам много пъти. Ти слушай. Недей да го прекъсваш или да настояваш за отговори. Не бива да се шокираш или разстройваш от нищо, което казва.
— Ами ако думите му са неясни?
— Можеш да задаваш въпроси, но не и да го притискаш. Това ще е начинът, по който би искал да бъде запомнен. Ти си само изпълнител на желанията му.
— Нещо друго?
— Ако той спре, спираш и ти. Ако продължава, продължаваш и ти, докато говори. Ти преценяваш как ще изглежда окончателната версия.
— Нещо друго?
— Пийни малко вода. Не е позволено да ядеш и да пиеш, докато записваш история. Може да отнеме доста време, а ти трябва да останеш докрай. Щом си сигурен, че е приключил, извикай ме. Ще поседя с него, ако краят му е близо.
— Бих искал аз да го направя.
— Не. Не е твоя работа. Онова, което трябва да свършиш, е далеч по-важно. О… още нещо, Джей…
— Да?
— Може да ти е трудно, но не го показвай. Ако има шанс, моля те, помоли го да ми прости.
— За какво?
— Той знае.
Джей кимна и отново се насочи към колибата. Вършеше твърде много нови неща. Беше прекалено бързо. Надяваше се да се справи добре.
След няколко минути му бяха доставени масичка за писане, хартия, писалка и мастило. Подреди ги внимателно, а после пое дълбоко дъх.
— Калан, син на Перел. Ти вярваш, че краят на живота ти наближава и ме помоли да разкажа историята ти, за да остане, и паметта за живота ти да бъде запазена. Приет ли съм за писар на твоята история, която другите ще четат?
— Приет си, млади Джей — гласът на Калан беше тънък и дрезгав. На Джей му се наложи да се наведе, за да чува какво казва. — Не бих могъл да желая някой по-достоен.
— Тогава аз съм готов, можеш да започваш да говориш.
Горският протегна ръка и го хвана.
— Не се тревожи. Знам как се прави — каза той със слаба усмивка. — Може да е по-страшно за мен, отколкото за теб.
След почти пет часа Джей се появи. Калан беше говорил толкова дълго, че се беше изтощил и рухна в безсъзнание. На Джей му се искаше само да може да го сполети същото. Откри, че Катрин е стояла наблизо през цялото време. Сега се изправи, скована от дългото седене. И двамата бяха в същото положение.
— Той спи. Няма нужда от теб.
— Добре ли си?
— Разбира се. Беше чест да го направя. Той се отнесе добре с мен.
— Значи тази добрина ще остане жива завинаги — отговори Катрин. — Не е утеха, нали?
Той поклати глава.
— Калан е изиграл своята роля в историята, а ти ще играеш своята още дълго занапред. Не се тревожи за него. Скоро ще бъде облекчен от грижи, макар да е невероятно силен. Може да поживее още малко. Ти ще трябва да понасяш теглото на живота доста по-дълго.
— Знам всички думи. Просто не вярвам на нито една от тях в момента.
— Справи се добре, Джей. Хенари би се гордял с теб. Ще се гордее с теб, мога да кажа. Запази тайната ми от Памархон, докато Розалинд не реши да се намеси — макар да не мога да кажа как така ни се размина. Ще бъдеш чудесен Разказвач. Ти изигра своята роля за Калан и твоя беше идеята да се обърнем към Изгнаника, за да предотвратим кръвопролития. Направи повече от достатъчно.