Той я погледна.
— Боя се, че още не мога да приключа.
— Защо не?
— Трябва да бъда твой адвокат при олтара.
— Не си обучен — отвърна пламенно тя. — Не си запознат с фактите, а може да ти се наложи да се изправиш пред някой, който ги познава добре. Изслушването е специално. Не можеш просто да се изправиш и да говориш, знаеш го. За селска кражба, може би. Не и когато е заложен живота на много хора, а и съдбата на Уилдън.
— Виж, Калан ми каза, че…
— Не! Не бива да казваш. Знаеш, че не бива, не и докато е жив. Би било ужасно нарушение на поверителността.
— Тогава просто трябва да го кажа отново. Назначи ме за свой адвокат. Кажи ми всичко поверително — каза накрая Джей. — Ще мога да се освободя от дълга, който имам пред Калан, без да разкривам нещо, което ще те покаже в лоша светлина. Разбираш ли какво казвам?
Тя дълго се колеба, преди да заговори отново.
— Премислял си го?
— Да.
— Значи трябва да ти се доверя и да се оставя в ръцете ти. Готов ли си да чуеш историята ми?
— Да.
— Ще те помоля да не ме съдиш, докато не стигна до края.
— Както ти е известно, аз съм Катрин от Уилдън, вдовица на Теналд, с когото си подхождахме по произход и достойнство — започна тя. — Спечелих Уилдън след смъртта му благодарение на положението си. На човек с моето минало можеше да се има доверие да представлява владението и да се грижи за него, докато не бъде върнато на някой кръвен родственик, както би станало след смъртта ми. Не възразих. Властването ми беше потвърдено след първото Унижение. Заминах, върнах се и отново поех властта според всеобщо одобрение така категорично, че Гонтал дори не си направи труда да се появи. Във всичко и всякога съм печелила почитта на хората с поведението си.
Тя направи пауза и го погледна, а той кимна.
— За беда — продължи тя, — всичко е пълна лъжа. Не бях равна на мъжа си по произход и семейно положение. Получих съпруга си и Уилдън посредством измама.
Настъпи дълго мълчание, докато Джей осмисли чутото.
— Известна си из цялата страна като най-изисканата жена в Антеруолд — каза той. — Нищо от видяното от мен през последните няколко дни не противоречи на това.
— Трогната съм от комплимента, но все пак е истина. Няма да се впускам в подробности за произхода и детството си, но идвам от бедно място, много далеч оттук. В продължение на много години живях труден живот с трудни хора. Живеех също като тях, имахме само най-необходимото, а трудът беше безкраен. В земите настъпи мор. Управляваха ни жестоки хора, а малцина имаха нужния дух, за да протестират. Случва се по-често, отколкото предполагаш.
— Заминах веднага, щом можах, тръгнах си без дори да се сбогувам. Пристигнах в по-богати и благодатни земи и правех неизбежното: крадях, спях на твърдия под, работех за подслон и дрехи, срещнах други скитници, за пръв път си намерих приятели. Слушах историите им и останах пленена. Гледах останалите, момчета и момичета от много по-добри семейства. Мълчах си и попивах всичко. Учех какви са хората, как да изкушавам и да примамвам, как да решавам спорове и да запазвам спокойствие. Преди всичко се научих да изслушвам, да разбирам какво искат да кажат хората. Сега това е най-големият ми талант. На едно от момчетата, които срещнах, му предстоеше да стане ученик, беше погълнат от Осенфуд и учените. Затова и аз го последвах там. Вече оформях новия си вид, превръщах се в мистериозната красива Катрин.
— Хенари ме откри. Беше заинтригуван от младата жена, която седеше прехласната, докато той говореше, която сякаш не живееше никъде и не познаваше никого. Тогава вече бях навършила двайсет; закоравяла и натрупала опит от живота, но никога не го показах. Той ме разпитваше, сприятели се с мен и с радост ме напътстваше. Впечатлих го; бях се научила на много неща, а никак не го намирах за трудно. Той искаше да стана ученичка, но не можех; семейството трябва да изиграе ролята си; трябва да бъде уведомено за голямата чест, която му е оказана. Затова отказах, а една вечер му споделих това, което казвам сега на теб.
— Причината да обичам Хенари е, че за него това не беше важно. „Мислех, че си интелигентна, внимателна и красива жена, която се е възползвала от многото предимства, които ѝ е дало доброто семейство — каза ми той. — Сега мисля, че си още по-забележителна, тъй като сама си спечелила преимуществата си.“ Това го накара да ме цени още повече, но се съгласи, че малцина биха го приели. Обмисляхме въпроса, когато реших да ида на поклонение на гроба на Изгнаника. Там срещнах Теналд и той се влюби в мен.
— Не казваш, че ти си се влюбила в него.