— Какво ще правите с нея? Каква е идеята?
Олдмантър се усмихна.
— Ще разчистим света за колонизиране. Може също да започнем да тестваме практичността.
— С бомба?
— Само една. Можем да разчитаме на обитателите да свършат останалото. По-евтино е, както разбирате. В противен случай ще трябва да продължим нататък и ще ни струва повече.
— Надявам се да не я изпращате в същия свят, в който отиде Емили?
— За беда ще се наложи — каза той с леко съжаление в гласа. — Има малка техническа спънка и в момента можем да достигнем само до една вселена. Никой не знае защо, но докато не решим проблема, нищо не можем да направим.
— Ще бъде убита.
— Не. Решихме да я изпратим по-напред. Никой досега не го е правил, а един от нашите колонизатори отчаяно копнее да разбере дали е възможно. Ако е възможна комуникация между световете, трябва да я установим, в случай че може да се осъществи прехвърляне в бъдеще. Тя ще отиде толкова далеч, колкото позволява наличната мощност.
— Значи я излъгахте?
— Казах, че ще транспортирам ренегатите в различен свят и ще го направя. Не съм казал, че ще ги пращам в същата времева зона, нито съм се съгласявал да не пращам атомна бомба.
— Къде се е озовала?
— Все още никъде, доколкото разбирам. Ще пристигне, щом мощта в нейното съоръжение прекъсне. Това ще се случи след около десет минути, след приключването на този експеримент. В момента, тя се намира в изумително състояние на несъществуване. Сега, ако ме извините…
Влезе техник с лист хартия в ръце.
— Списъкът с вариантите, сър, за финалното ви одобрение. Ще бъдем готови след пет минути.
Олдмантър взе листа хартия и го погледна небрежно. Берлин, октомври 1962 година; Лондон, ноември 1983 година; Калкута, май 1990 година; Пекин, юли 2018 година.
— Кое е за предпочитане?
— Анализите показват, че всички са идеални. Може да изберете който вариант желаете.
Олдмантър постави отметка на избраната кутийка с инициали отдолу и подаде листа обратно.
— Продължавайте тогава — каза и излезе в коридора пред стаята, където Джак го чакаше и се взираше в изкуствения прозорец.
— Смятате ме за жесток, господин Мур. Боя се, че това е естеството на откривателството. Не изтръгваме тайните на природата с любезни въпроси. Налага ни се да ги получим с колкото грубост е нужно. Разтревожен сте за онова момиче, предполагам. Но тя е просто една от милиардите нуждаещи се от помощ и ресурси. Човечеството има дълго бъдеще пред себе си. Струва си в името на това да се пожертва един човек.
— Тя смяташе, че този свят ще се саморазруши чрез знанията си — промълви Джак.
— Бъркала е — Олдмантър хвърли поглед към часовника на стената. — Ще разберем точно след двайсет секунди.
— Сигурен ли сте? Не е ли по-добре да се изчака?
Олдмантър изръмжа пренебрежително и двамата с Джак се извърнаха към успокояващата проекция пред тях; още един идеален пейзаж, а Джак все още нямаше представа защо някой си е правил труда да го монтира. Все пак и двамата ги разсейваше, а зад гърбовете им техникът започна монотонно да отброява последните секунди.
— Светът ще се промени завинаги заради това, което правим тук — каза тихо Олдмантър. — Можем да сътворим нещо наистина прекрасно.
66.
— Господарю Хенари — провикна се Джей, завтекъл се зад едрата фигура, която пристъпваше бавно към голямата къща. — Почакай.
Хенари спря, докато момчето — вероятно вече не съвсем момче, макар все още да беше печално млад — го настигне.
— Господарю Хенари — повтори Джей, а след това замълча. — Не знам какво да кажа.
— За пръв път в живота си, Джей, аз съм разочарован от теб — отговори мило Хенари.
— Какво се е случило?
— Нямам представа. Освен че демонстрира какъв великолепен учител съм. Запази хладнокръвие през бог знае какви трудности, изнесе първата си реч, победи един от най-добрите оратори в Антеруолд и гледа дух в очите, без дори да потрепнеш. Настоявам, че имам известни заслуги за постиженията ти.
— При всички положения.
— Уви, не много. Силно ме превъзхождаш. Аз ще бъда познат за идните поколения единствено като първия ти учител.
— Едва ли.
— Ти пое рискове, на каквито никога не съм се осмелявал, и пожъна триумф.
Те продължиха напред, на път за Събранието, докато Хенари отново не заговори.
— Днес станахме свидетели на чудеса. Сбъдване на пророчество, явяването на духове, края на света. Отстраняване на огромна несправедливост. Необичайни неща. Знаеш ли, част от мен наистина изпитва разочарование.