Докато си мислеше всичко това, един от войниците се беше приближил към него, преметна въже около шията му и го стегна — не много, но достатъчно, че да не може да се изхлузи бързо. Сега нямаше шанс да избяга и да бъде свободен.
— Добре. Има два начина да направим това. Мирно и кротко или с ритници и викове. Кой от двата предпочиташ?
— Ще бъда мирен — отговори Джей. — Не ме е страх. Когато учителят ми научи за това…
— Ще получиш най-големия пердах в живота си — довърши войникът вместо него.
— А след това ще се изправиш пред трибунала — добави друг.
— Стига приказки — прекъсна ги един, който според Джей беше нещо като старши сержант на малкия взвод. — Трябва да хванем и другия натрапник.
— Какъв друг натрапник? — попита Джей. — Няма никой друг. Съвсем сам съм. Оставих прислужника в лагера ни, извън владението. Не го закачайте.
— Тишина. Вие двамата — той посочи към двамата войници, които се бяха появили зад Джей, — обратно по местата. Свирнете, щом чуете нещо.
Десет минути по-късно сред дърветата се разнесе подсвирване.
16.
Ден след изчезването на Анджела различните групи за намаляване на щетите представиха откритията си пред Ханслип. Беше постигнат известен прогрес в заличаването на всички предположения, че унищожителният електрически срив е причинен от тях. Никакъв, от друга страна, не беше постигнат с анализите на машината на Анджела и установяването дали е използвана.
— Защо не, по дяволите? — процеди Ханслип.
Напрежението от последния ден започваше да взема връх. Беше такава рядкост за него да показва каквито и да е емоции, че случайната жертва на раздразнението му млъкна.
— Това беше моментът на срива — обади се колебливо друг.
Електричеството беше протекло през системите им, беше изгорило защитите и не само, че беше изтрило всички данни, но беше заличило и всички следи, които показваха дали машината е използвана. Преди да е повредило самата машина, беше насочено към външния свят, където беше предизвикало опустошение.
— Има и още нещо — каза вторият мъж. — Прекарах половин ден в проверяване на записите в компютърния отдел. Изглежда всички данни са копирани предния ден по обед. Затова предполагам, че копието все пак съществува някъде.
— Защо би направила нещо подобно? Информацията беше вече в главата ѝ.
Не последва отговор. Ханслип се отвърна отвратен от тях.
— Значи знаем с какво си имаме работа. Това е тероризъм от най-висок мащаб. Може би някой е способен да каже нещо, което да е от помощ? Господин Мур? Вие открихте ли я?
— Ограничен съм от факта, че вие не искате никой да знае, че я търсим — отговори Джак. — Ако не промените заповедите си, не мога да вдигна обща тревога, нито мога да проверявам регистрите, за да разбера дали се е настанила някъде, или е купила нещо. Не мога да проуча материалите от наблюдението. Ако можех да го направя…
— Не. Колкото по-малко хора знаят, толкова по-добре.
— Тогава ще трябва да действам по заобиколния начин. Възнамерявам да замина на юг, за да мога да се свържа със стари приятели от охраната и да отправя неофициално запитване. Планирам да тръгна възможно най-скоро.
Ханслип кимна. Поне някой мислеше инициативно.
— Нещо друго?
— Да — отвърна Джак и подаде лист хартия, който помощник на Анджела беше пъхнал в ръката му на път към срещата. — Бях помолен от господин Чън да ви предам това. Той не беше в състояние да си уговори среща, тъй като е недостатъчно квалифициран да разговаря директно с вас.
Ханслип го изгледа с любопитство и го разгъна.
На него пишеше „1960“.
Ханслип извика Чън в мига, в който срещата свърши; той трябваше да изчака отвън, докато всички си тръгнат и остане единствено Джак Мур. Директорът размаха листа хартия пред него:
— Е? Какво означава това?
— Има следа в историческите данни за 1960 година, които съответстват на Анджела Миърсън. Затова реших, че е важно да ви кажа.
Говореше с тона на човек, който може би допускаше огромна грешка. В действителност, беше стреснат от факта, че се намира в същата стая с човек, когото беше виждал единствено от разстояние.
— Някой поиска ли от теб да направиш проучването?
Чън леко се изчерви.
— Господин Мур ме помоли да проверя дали ще мога да открия нещо. Анализът на данни е моята специалност, разбирате ли, а техниките се прилагат към исторически досиета също толкова лесно, както към всичко друго. Затова си помислих…