Тя имаше дори писмен материал по темата за него. Тоталното измиране би изисквало притежаване на средствата за унищожение и воля да бъдат използвани. Най-добрите примери бяха различни кризи, възникнали по време на Студената война, когато Съединените щати и Съветският съюз са се предизвиквали взаимно с ядрени оръжия. Във всеки етап някакъв инцидент или неправилно интерпретирано доказателство биха предизвикали верижна реакция от последствия.
Ханслип беше достатъчно заинтригуван, за да направи свои собствени проверки. Беше наредил компютърна симулация, за да провери дали това, което твърди Емили е истина, или не. Светът всъщност беше стигнал близо до катастрофа, но симулацията показваше, че преминаването на границата не би било толкова лесно. Променяте събитията и много бързо историята се връща в нормалния път. Би била нужна изключително голяма промяна, за да се промени драстично курсът на историята.
Колкото повече мислеше за това, толкова по-отблъскваща му се виждаше идеята. Дори да не беше насочена към реални хора, включваше степен на насилие, която той не беше готов да приеме. Беше убеден, че съществува по-добър начин за поемане по този курс, такъв, който не предвиждаше масово унищожение. Той отхвърли концепцията като едновременно безсмислена и непрактична, както доклада ѝ и своите мисли.
Беше очарователен период на развиване на теории, но вече беше приключил. Анджела го беше съсипала. Ханслип отчаяно се беше опитвал да я държи концентрирана, но без резултат. Беше опитал да отхвърли притесненията ѝ, но я познаваше прекалено добре, че да го направи без известна резервираност. После Джак Мур беше споменал, че Чън не е бил разтревожен, сякаш е бил сигурен, че машината работи. Това го смути. Трябваше да провери всички възможности.
Отне му повече от ден, преди да открие това, от което се боеше. Всеки лист хартия в стаята на Анджела, всяка частица информация останала в компютрите — макар да не беше много, добре се беше постарала с изтриването — беше донесена в кабинета му и Ханслип се зае да прочете и последната сричка. Благодарение на усърдието си той забеляза частицата информация, тъй като тя се състоеше само от четири имена с отметка пред едно от тях. Гънтър. Това беше всичко.
Не означаваше нищо, докато не провери списъка на служителите. Първо учените, след това администраторите, после екипа по поддръжката и най-накрая приходящите. Единственият открит с името Гънтър беше чистач, напуснал работа преди шест месеца. Интересно, в досието пишеше, че е изчезнал, докато е бил на острова; системата за сигурност блокирала и последното му пътуване от остров Мъл до сушата останало нерегистрирано. Това беше предизвикало — спомни си сега Ханслип — проверка на системите за сигурност, която не беше открила грешки или неизправности.
А ето че в стаята на Анджела имаше лист хартия с неговото име отгоре. Бяха нужни шест часа, за да стигне до дъното на тази история и накрая Ханслип беше изтощен, притеснен и дълбоко разгневен.
Третият техник, привикан в кабинета му, след като беше изправен пред най-сурови заплахи, беше казал всичко, което Ханслип трябваше да знае. Анджела, разказа той с треперещ глас, като почти се задавяше от страх, провеждала експерименти сама, без те да бъдат регистрирани, одобрени и определено без да уведоми някого. Не допускала намеса или критики и отказвала да чуе каквито и да е възражения. Беше избрала човек от помощния персонал, който нямаше близки и нямаше да липсва на никого. Беше го упоила и го беше изпратила с машината, за да види какво ще се случи.
Ставаше все по-лошо и по-лошо.
— Този човек знаеше ли какво се случва с него?
— Не мисля така.
— Тя какво си мислеше, че прави?
— Искаше да докаже, че теориите ѝ са правилни. Идеята беше да го изпрати една седмица назад и няколко метра встрани и да види дали ще се появи в нашата вселена или ще се изпари. Всъщност се оказа, че всички настройки са били объркани. Беше инцидент. Той така и не се появи повече, но тя накара Чън да провери данните и той откри възможно съвпадение през 1890 година. Отне известно време, но Чън смяташе, че той вероятно е станал свещеник нейде в Пиренеите. Анджела го изпрати да провери — без официално разрешение или проверки — преди шест месеца. Чън откри гроба на човека и тества костите. Имаше пълно съвпадение. Костите бяха действително стари. Искате ли да видите доклада?
— Той е написал и доклад? И никой не си е помислил да ми го даде?
Човекът кимна нервно и подаде няколко листа хартия. Ханслип го заплаши с жестоки последствия, в случай че дръзне да каже и думичка пред някой друг, изчака вратата да се затвори, пое дълбоко дъх и започна да чете.