Джей смело се усмихна.
— Нека тогава да продължа с дългата си отегчителна тирада — каза тя и отново тръгна по алеята, оградена от дървета. — Моите предшественици са били съвсем наясно с безумията на човешкия род и склонността към изтъкване на собствената значимост. Затова поставили белези, които да напомнят на хората в тези земи, че не са роби, а владетелите не са вездесъщи. Знаеше ли, че най-простите работници във владението могат да ме изхвърлят от мястото ми?
Той поклати глава.
— Могат. На теория. Могат да направят оплакване срещу мен в собствения ми съд и този съд може да ме призове за изслушване. Ако прегрешението е достатъчно сериозно, могат да свикат среща на всички съветници по тези земи и да ми отнемат властта и позицията. Никога не се е случвало. Все пак това би означавало просто да заменят владетеля с някой друг. Но през няколко години се провежда церемония, която напомня, че подобно нещо е възможно. Започва след час.
— Какво ще се случи?
— Най-добре ще е сам да видиш. Казвам ти тези неща, защото ще имам нужда от теб. Трябва ми някой от обед до здрач, от здрач до здрач. Два дни и половина. Да наблюдава и докладва, че понасям унижението си с достойнство, а унижението съответства на традициите. Този човек трябва да не е зависим от мен и да не е зависим от хората. Обикновено задачата се изпълнява от Разказвач, но на Хенари му се струпа много днес.
Джей почувства как го обзема паника.
— И така, искам ти да се заемеш със задачата. Ти, Джей, ще бъдеш ли свидетел на церемонията на Унижението?
— Нямам и най-малка представа какво трябва да правя.
— О, нищо. Просто ще гледаш. Ще се постараеш всички да се държат подобаващо. Ще се усмихваш лъчезарно и ще гледаш скръбно, когато е нужно. Сега трябва да ида да се облека.
33.
През следващите два дни Чън се опита да събере куража, нужен му за да се приближи отново до Хенри Литън. Няколко пъти минаваше по улицата и гледаше къщата. Веднъж дори натисна звънеца с разтуптяно сърце. Никой не отвори. В друг случай му се стори, че вижда как завесата помръдва, но ако прозорците бяха тъй зле уплътнени, както в квартирата му, вероятно не означаваше нищо.
През това време той свикваше с новата ситуация и дори го изпълваше оптимизъм. Може би се дължеше на факта, че започна да спи нормално, необезпокояван от кошмари или тревоги, причинени от цялата странност на положението. Щом станеше сутрин, настаняваше се на малката масичка до мивката и чакаше водата в чайника на котлона да заври. След това слагаше лъжичка нескафе в чаша, заливаше с водата и слушаше звуците на живота през прозореца, опитваше се да отдели всеки от тях и да го идентифицира.
Беше рано, не повече от седем часа, но от стаята на долния етаж, където пъпчивият млад мъж, служител в галантерията, ставаше от сън, се носеше шум. Той чу топуркане на крака, като отиваше към банята в края на коридора, загърнат в халата си. Чаткането на конски копита от каруцата на млекаря на улицата; звънецът на велосипедите на първите, които се бяха отправили за работа в града.
Тогава регистрира необичаен шум. Входен звънец; отварянето и затръшването на външната врата; стъпки — тежки стъпки, които приближаваха по стълбите; пауза пред вратата; силно продължително тропане, такова, което не можеше да се отмине просто така.
Той облече халата си и тръгна към вратата. Не очакваше нищо, тъй като не знаеше какво би могъл да очаква: нямаше приятели, нито познати; никой не знаеше къде живее, нито пък някой го беше грижа; никой нямаше повод да го посещава, още по-малко в седем часа сутринта.
— Да?
— Бихте ли ни придружили?
Двама мъже влязоха в стаята. Единият беше едър и мускулест, доста по-едър от Чън; другият беше по-слаб. Изглежда, той беше началникът.
— Кои сте вие? — попита той мълчаливия.
— Детектив сержант Малтби. Специален отряд.
— Означава ли това, че сте полицаи?
— Не. Аз съм чистач на прозорци.
— Чудесно. Прозорците са ужасно мръсни. Едва се вижда през…
— Много смешно. Сега елате с нас.
— Но след като сте чистачи на прозорци, тогава…
Малтби го хвана за ръката.
— Просто престанете, моля ви. Не ми усложнявайте живота допълнително. Не бихме искали да вдигаме шум около нещо, което може да се окаже обикновено недоразумение.
Чън порови в паметта си, но там нямаше нищо, което да му подскаже какво може да става. Знаеше, разбира се, за случаи с почуквания по вратата, но му бяха казали, че са свързани с по-ранен период или с други държави. Наясно беше за служителите на полицията, но мислеше, че носят униформи.
— За какво става въпрос?