Беше се справил добре, беше се вписал в ролята си. Само след три седмици беше добил достатъчно увереност и по-рядко поглеждаше към Хенари за съвет или да търси прикритие в помпозността. Беше доказал, че е разумен и щедър. Хенари беше удовлетворен.
— Имам свободно място за ученик, а той предизвика интереса ми — обясни Хенари, щом младият мъж попита за Джей. — Ако не е подходящ, ще разбера преди да е изтекъл шестмесечния пробен период и ще го отпратя у дома му.
Накрая разговорът замря. Хенари нямаше желание да се впуска в повече обяснения и в крайна сметка дискусията беше прекратена, щом отминаха остър завой и се озоваха пред скромна делегация насред пътя. Хенари изръмжа:
— О, не. Моля, не! — простена той. — Стига ми толкова.
Задълженията си бяха задължения. Двамата спряха да чуят какво ще им каже групичката. Хората бяха разтревожени. Отшелник на име Жаки се беше появил преди няколко месеца. Бил в делириум и бълнувал, но те се грижили за него, докато се излекувал. Оттеглил се на около километър и половина от селото и се настанил в стара колиба. Няколко деца му помагали, а той им се отплащал, като им разказвал чудни истории. Помагал при жътвата и имал известни лечителски умения. Щом някой се разболеел, той го посещавал и присъствието му отпъждало демоните, които се скупчвали край сериозно болния. Помагал при раждания, допирът му бил чудодеен.
— Какво искате тогава от нас?
Тъй като Жаки можел да пише и да чете, селяните знаели, че трябва да е бил учител или ученик и искали да се уверят, че не е отлъчен.
Хенари въздъхна.
— Аз ще отида — предложи ученикът му.
— Не, не. Аз ще го направя. Ти работи достатъчно през последните седмици. Ти продължавай. Аз ще погледна, ще пренощувам и после поемам към Уилдън.
Много намусено той обърна коня си и примирено се остави селяните да го поведат на изток. Когато стигнаха селото Хук, беше приветстван, а после го упътиха към полята.
— Ехо! — провикна се той, щом стигна до колибата. — Търся отшелника Жаки.
— Търсите на грешно място — чу глас зад гърба си.
Хенари се обърна и видя мъж, застанал на няколко крачки зад него, подпрян на тояга. Видът му беше занемарен, имаше дълга и мазна коса; очите му бяха със странна форма, а погледът — див. Приличаше на някой, който може да бъде опасен.
— Бях помолен да поговоря с вас. Аз съм Разказвач от Осенфуд.
— Не съм сторил нищо лошо.
Мъжът говореше със странен акцент.
— Селяните са притеснени, това е всичко. Не ви мислят злото, нито пък аз.
Жаки беше особен. На първо място беше силен. Не беше твърде стар, а също така не притежаваше екстравагантния изказ на мнозина от своето съсловие. Лицето му беше странно и Хенари се усети, че го проучва внимателно.
— Откъде си? Родно място и семейство?
— Нямам родно място и семейство.
— Казаха ми, че можеш да пишеш и да четеш.
— Нямам нищо за четене освен това, което сам съм написал. Може да са просто драсканици върху листовете.
— Нека ги погледна и ще ти кажа.
— О, не, Разказвачо. Това не мога да направя. Вероятно ще откриеш, че са безсмислици и ще ме разочароваш. Защо не си вървиш? Аз не се меся в твоите истории. Не се интересувам от тях, а и теб не те интересуват моите, вече го знам.
— Как може да го знаеш?
— Говорих с един учен навремето, такъв като теб. Той ми задаваше въпроси. Споделих с него знанията и мислите си, но той не се заинтригува.
— Как беше името на този човек?
— Итъран. Познаваш ли го?
— Беше мой учител. Почитах този човек най-много от всички. Почина преди няколко месеца.
Жаки бавно кимна.
— Съжалявам за това. Беше добър човек. Имах надежди за него.
— Ти си нагъл.
Жаки се изсмя.
— Мисля, че говорихме достатъчно — додаде Хенари. — Не ми се виждаш особено опасен. Но те съветвам да внимаваш какво приказваш.
— Кой си ти, учен? Знаеш името ми, а аз не знам твоето.
— Името ми е Хенари, син на Хенари.
— Какво правиш тук? Толкова ли известен съм станал, че да ме посещават Разказвачи от Осенфуд? Итъран ли ти е разказал за мен?
— Нищо подобно — отговори Хенари. — Пътувам към Уилдън за Пиршеството.
— Какво е това?
— Празненство по случай седмата година от властването на Теналд. Приятел съм на съпругата му.
— В такъв случай съм поласкан, че отдели от времето си за мен. Убеден съм, че лордът и дамата няма да са толкова очаровани.
— Вероятно Теналд няма да е — каза Хенари. — Макар че, като познавам лейди Катрин, с радост би те приела. Съдиш твърде прибързано.