— И не е възможно просто да е склонна към самоубийство?
— Съмнявам се. Не би поела риск да лиши човечеството от нещо толкова важно като себе си.
— Толкова ли е суетна?
Ханслип кимна.
— О, да. Лично аз винаги съм смятал, че това е най-сериозното доказателство за съществуването на множество вселени. Една не е достатъчна за нейната суета.
— Нещо друго?
— Може би. Отказах да променя конфигурацията на експеримента по начина, по който искаше, затова тя избърза и го направи сама. Започна да отделя време и ресурси от официалната програма за свои цели.
— Затова ли я отстранихте?
— Нямах избор, но за Анджела това може да е било равносилно на изтръгване на новородено от ръцете ѝ. Длъжен бях да се уверя, че няма да навреди на експеримента или на себе си. Трябва да сте наясно, че тази програма сериозно надхвърля ресурсите ни. Съществува потенциална възможност това да е най-големият изследователски проект, предприеман някога. Сега навлизаме в етап, в който имаме нужда от по-официални уговорки и по-добре подсигурен откъм ресурси партньор.
— Кой е той?
— Олдмантър.
Джак подсвирна.
— Зофани Олдмантър контролира най-важните и мощни институции на планетата. Той притежава ресурс да развие делото ни по най-подходящия начин, така, както ние не бихме могли. Това е разумен и необходим ход. Преговорите вървяха много добре, докато не открих, че Анджела пренасочва ресурси. Знаех, че има вероятност да разпространи неверни слухове за проекта, за да унищожи вероятността за сътрудничество.
— Разбирам. Тя знаеше ли за това?
— Може да е обяснение за действията ѝ. Въпросът е, че трябва да я открием. Въпреки всичките трудности около нея тя е невероятно способна и е единственият човек, който наистина разбира дълбоката наука в основата на всичко това. Не искам тя да се превръща в мой съперник, но не искам също да плаши хората с недоизяснени теории. Освен това… — той направи пауза, очевидно не му се искаше да признае степента на бедствието, което тази жена беше предизвикала. — Освен това изглежда е изтрила цялата информация преди заминаването си.
— Каква информация?
— Всичко, свързано с проекта за шест години назад. Цялата първоначална документация, всички копия, резервни файлове. Ако не успеем да ги възстановим, това ще ни върне цяло десетилетие назад, а нищо чудно дори да унищожи целия проект. Апаратът може да бъде използван още два пъти. Тогава ще трябва да се калибрира отново, а ние не сме в състояние да го направим.
— Защо?
— Много е деликатен. Прототип, който изисква постоянни настройки, тъй като в противен случай ще стане твърде ненадежден. Анджела работеше по стабилизирането му, но тази информация е изчезнала заедно с нея. Ето защо ако не си върнем данните или Анджела, всичко е опропастено.
— Къде може да е отишла?
— Възлагаме деветдесет и седем процента на вероятността тя да се крие сред ренегати. Доколкото съм наясно, това е била ваша експертна зона преди идването ви тук.
Джак кимна.
— Бях в Социалната служба за защита. Наблюдавах активността на Отстъплението.
— Съществува вероятност 2,94 процента да е изгубила ума си и да е използвала апарата и в този случай не е по силите ни да стигнем до нея. Мисълта, че е възможно да се е трансформирала в хиляди трилиони частици, пръснати в многобройни вселени, е очарователна, но не е задължително да е вярна само защото би ме удовлетворила.
Джак направи бързи сметки.
— Ами останалите 0,06 процента? На какво отговарят те?
— На голямо преувеличаване. Това е шансът да е била права.
— За какво?
Ханслип махна пренебрежително с ръка.
— Не е възможно да е била права. Затова вървете и я намерете.
* * *
Основната задача на Ханслип беше да проследи евентуална възможност за изтичане на информация, а съществуваше една огромна дупка в отбраната на института, която бродеше наоколо с безизразна физиономия. Това беше Лушън Грейндж, изпратен от великия Зофани Олдмантър, за да преговаря за партньорство в използването на откритието на Анджела. Ханслип с безпокойство съзнаваше, че неочакваното му пристигане може да е бил поводът, тласнал Анджела към ръба. Това силно беше навредило на позицията му в преговорите; заради Анджела той беше изпуснал от хватката си технологията, която му беше нужна. Е, да, разполагаше с машината. Но само Анджела в действителност беше наясно с нея.
Първата му задача беше да се увери, че Грейндж не осъзнава това и да не допусне да бъде направена връзка между института и катаклизма, настъпил в Северна Европа. Новините ставаха все по-лоши; Ханслип спря да ги гледа, когато броят на жертвите достигна девет хиляди, а призивите на хората за откриване на виновниците прераснаха в истерични писъци. За щастие инстинктът на всички първоначално ги тласкаше към предположението, че това е работа на терористи, ренегати, посветени на саботажи в добре действащото общество. Беше дадено обещание за наказание, ревностно подкрепено от съобщение от страна на Ханслип, в което се отбелязваше, че токовият удар е причинил сериозни повреди на финия инструментариум в института му и той настоява за компенсации. Щеше да проработи за известно време, но не и задълго.