— Нали? — отвърна Бърборко. — Всички пристигате на коне. Когато наближите подножието на хълма, шестима посмели между вас ще дойдат с мене и с тяхна помощ се наемам да вържа войниците и самия генерал, докато спят.
— Добре, плана си го бива.
— Намираш ли?
— Разбира се.
— Много добре. Щом вържем нашите юнаци, аз ще свирна и капитанът ще дойде с останалата част от групата. Тогава вече той сам да се разправя с момичето, аз няма да се меся.
— Чудесно.
— По този начин ще избегнем проливане на кръв и излишни изстрели, щом можем да минем и без тях.
— Доста си предпазлив.
— Дявол да го вземе, слушай, драги, когато се върши такава доходна работа, трябва да се направи всичко, за да успее.
— Умно казано. Твоят план много ми харесва и искам незабавно да го осъществим. Но най-напред нека се разберем как да действуваме, за да се избягнат недоразуменията, които са винаги неприятни.
— Добре.
— Ако, както се надявам, капитанът одобри твоя план и сметне, че ще се изпълни успешно, щом стигнем до подножието на хълма, аз ще се кача с петима мъжаги, които лично ще избера. От коя страна ще ме вкараш в лагера?
— Ами че оттам, откъдето сега влезе, мястото ти е познато.
— А ти къде ще бъдеш?
— На самия вход, готов да ви помагам.
— Добре. По всичко се разбрахме. Нещо друго имаш ли да ми казваш?
— Нищо.
— Тогава тръгвам.
— Да, колкото по-рано, толкова по-добре.
— И тук си прав. Заведи ме сега до мястото, откъдето трябва да изляза. Толкова е тъмно, че ако вървя сам, може да се заблудя и да се спъна в някой заспал войник, а това ще ни обърка сметките.
— Дай си ръката.
— Ето.
Двамата мъже станаха и се отправиха към мястото, откъдето трябваше да излезе пратеникът на капитана. Но в същия миг някаква сянка изникна пред тях и един глас каза твърдо:
— Вие сте предатели и ще умрете!
Въпреки цялото си хладнокръвие двамата мъже за миг се смразиха от страх.
Без да им даде време да се опомнят, лицето, което бе извикало, стреля с два пистолета срещу тях почти от упор.
Бандитите изреваха: единият падна, другият скочи като оцелот, прехвърли се през укрепленията и изчезна, преди да успеят да стрелят още веднъж по него.
Двата изстрела и викът на бандитите разбудиха лагера. Всички се спуснаха към укрепленията.
Генералът и капитан Агилар пристигнаха първи на мястото, където се бе разиграла описаната сцена.
Те завариха доня Лус с два пламтящи пистолета в ръце, а в краката й се гърчеше мъж в предсмъртни конвулсии.
— Какво значи това, мила племенничко, какво, за бога, е станало? Ранена ли си? — уплашено запита генералът.
— Успокойте се, вуйчо, не съм ранена — отговори младото момиче, — аз само наказах един предател. Двама негодници заговорничеха в тъмнината срещу нас; единият избяга, но мисля, че този е тежко ранен.
Генералът бързо се наведе към бандита. При светлината на факела, който носеше в ръка, той позна Кенеди, водача, за когото Бърборко заявяваше, че е изгорял жив по време на пожара в прерията.
— О — каза той, — какво значи това?
— Това значи, вуйчо, че ако провидението не ми бе помогнало, група бандити, които се крият някъде наблизо още тази нощ щяха да ни нападнат изневиделица.
— Тогава да не губим време.
Подпомогнат от капитан Агилар, генералът побърза да вземе всички мерки, за да отблъснат евентуално нападение.
Бърборко бе избягал, но широка кървава следа показваше, че е тежко ранен. Ако беше светло, щяха да се опитат да го преследват и може би щяха да го заловят, но в тоя мрак, като при това не знаеше дали няма скрити наблизо врагове, генералът не позволи на войниците да излязат от лагера и да рискуват живота си. Предпочете да остави на негодника възможност за спасение.
Кенеди беше мъртъв.
След като първото вълнение и напрежението от непосредствената опасност преминаха, доня Лус почувствува, че е жена. Силите й я напуснаха, очите й се замъглиха, конвулсивни тръпки разтърсваха цялото й тяло, краката й се подкосиха и тя сигурно щеше да падне на земята, ако докторът не беше я задържал.
Той я отнесе почти в безсъзнание в платката и положи всички необходими грижи за здравето й.
Доня Лус постепенно дойде на себе си, сърцето й се успокои, мисълта й се изясни.
Тя си припомни препоръката, която й бе направил същия ден Черния елен, и разбра, че е дошъл часът да го помоли за помощ. Направи знак на доктора да се приближи.
— Драги докторе — тихо каза тя, — искате ли да ми направите една голяма услуга?
— Разчитайте на мен, сеньорита.
— Познавате ли трапера Черния елен?
— Да, неговата колиба е близо до езерото на борбите.
— Точно така. Добри ми докторе, щом се съмне, трябва да отидете при него и да му кажете, че идвате от мое име.