— Това е вярно — съгласи се траперът.
— И така, понеже никой няма да отиде да каже на Орлова глава, че неговата пленница е твоя майка, като изключим тревогата й за тебе, сред червенокожите тя ще бъде в безопасност, както ако беше на централния площад в Квебек. В такъв случай не е нужно да предприемаме някакви безразсъдни действия, а да съберем двадесетина смели и добри другари и да следим индианците. При пръв удобен случай ще ги нападнем, ще избием колкото можем и ще освободим майка ти. Аз смятам, че това е най-разумното, което можем да направим. Ти какво мислиш?
— Аз мисля, приятелю — отговори Честно сърце и топло стисна ръката му, — че ти си най-добрият приятел на света и че няма по-добър съвет от твоя, затова трябва да го последвам.
— Браво — извика Веселяка, — ето това е добре казано.
— А сега?… — каза Честно сърце и стана.
— Сега какво? — запита Веселяка.
— Ще се качим на конете, тайно ще заобиколим индианския лагер, като се стараем да не ни открият, и ще отидем в хижата на нашия добър приятел Черния елен, който е много опитен и може да ни даде добър съвет. Във всеки случай той ще ни бъде много полезен при бъдещите ни действия.
— Както кажеш — радостно се провикна Веселяка и се метна на седлото.
Траперите напуснаха горската поляна и направиха голям завой, за да избягнат индианския лагер, който беше на не повече от две мили, ако се съдеше по дима на вигвамите. След това се отправиха към мястото, където бе най-вероятно да намерят Черния елен, зает с капаните си за бобри.
Двамата вървяха близо час, разговаряха и се смееха. Доводите на Веселяка бяха убедили Честно сърце, който познаваше основно индианските нрави, че никаква опасност не грози майка му.
Изведнъж хрътките се сепнаха и започнаха да се суетят и тревожно се спуснаха напред с глухо и радостно джафкане.
— Какво им е на нашите кучета? — запита Честно сърце. — Те сякаш подушиха приятел.
— Дявол да го вземе, сигурно са открили Черния елен, навярно ей сега ще се появят заедно с него.
— Може — каза замислено траперът и двамата продължиха напред.
След няколко мига се зададе ездач, заобиколен от кучетата, които скачаха по него и лаеха.
— Не е Черния елен — извика Веселяка.
— Вярно — додаде Честно сърце. — Та това е Еусебио!
Какво е станало? Той е сам. Дали не се е случило нещо лошо с майка ми?
— Давай напред! — Веселяка безжалостно пришпори коня си и полетя с невероятна бързина.
Траперът го последва със свито от смъртен страх сърце. Тримата ездачи скоро се събраха.
— Нещастие! Нещастие! — извика старецът с болка.
— Какво има, Еусебио? Говори по-бърже — изстена Честно сърце.
— Майка ви, дон Рафаел, майка ви!…
— Но говори най-после!… Говори! — изкрещя младият мъж.
— О, господи! — промълви старецът, като кършеше ръце. — Вече е късно.
— В името на небето, говори! Не мога да издържа.
Еусебио го погледна отчаяно.
— Дон Рафаел — каза той, — смелост! Бъдете мъж!
— Боже мой, боже мой! Какво зловещо известие ми носиш?
— Майка ви е пленница на Орлова глава.
— Знам.
— Ако още тази сутрин не се предадете в ръцете на вожда на команчите…
— Е, какво?
— Тя ще бъде изгорена жива!…
— Ах! — сърцераздирателно възкликна Честно сърце. Веселяка го задържа, за да не падне от седлото.
— Днес ли, казваш, старче, ще бъде изгорена? — запита Веселяка.
— Да.
— Тогава имаме още време.
— Уви! Срокът беше до изгрев слънце, а сега погледнете — каза той и посочи към небето.
— Не — извика Честно сърце с израз, който не можеше да се предаде с думи, — аз ще спася майка си!
И лягайки върху гривата на коня, той полетя с шеметна бързина.
Другите го последваха.
Честно сърце се обърна към Веселяка:
— Ти къде отиваш? — запита пресипнал.
— Да ти помогна да спасиш майка си или да умра с тебе!
— Тръгвай! — отсече Честно сърце и заби шпорите си в окървавените хълбоци на коня.
Имаше нещо страшно и ужасяващо в лудия бяг на тримата мъже: те препускаха един до друг, бледи, със стиснати устни и святкащи погледи, прескачаха потоци и долове, превъзмогвайки всички препятствия, шибаха непрестанно конете, които гълтаха километрите и пъшкаха глухо и мъчително от болка, потънали в кръв и пот. От време на време Честно сърце издаваше особен звук, подобен на цвиленето на мексиканските жребци, и конете удвояваха усилията си.
XIX
СЪВЕТЪТ НА ВЕЛИКИТЕ ВОЖДОВЕ
Въпреки бурния разговор, който води с Еусебио, Орлова глава продължи да се отнася към пленниците си с най-голямо внимание и с деликатност, които са вродени в червената раса и които най-малко могат да се очакват от страна на хора, окачествени, според нас без всякаква видима причина, като диваци.