— Слушай — каза Орлова глава, неволно трогнат. — Аз също имам майка и я обичам. Ако искаш, мога да забавя изтезанието ти до залез слънце.
— Защо? — запита тя с покъртителна чистосърдечност. — Ако моите мъки наистина те трогват, ти можеш да ми окажеш само една милост.
— Говори! — каза той живо.
— Нареди да ме умъртвят веднага!
— Но ако синът ти пристигне?
— Какво значение има това за тебе? Трябва ти една жертва. Добре, тази жертва е пред тебе, можеш да я измъчваш колкото желаеш. Защо се колебаеш, нареди да ме умъртвят веднага!
— Желанието ти ще бъде изпълнено — скръбно отговори команчът. — Приготви се!
Тя склони глава на гърдите си и зачака.
По знак на Орлова глава двама воини хванаха пленницата и я привързаха през кръста за стълба на изтезанията.
След това започна мятането на ножове. Ето в какво се състои то:
Всеки воин улавя за върха ножа за скалпиране с палеца и показалеца на дясната ръка и го мята срещу жертвано тъй, че да й причини само леко одраскване.
Индианците се стремят изтезанието на жертвата да продължи колкото може по-дълго и нанасят последния удар на врага едва след като, така да се каже, са изтръгнали живота му бавно и постепенно.
Воините започнаха да мятат ножовете толкова умело, че едва одраскваха нещастницата.
Кръвта й започна бавно да тече. Жената бе затворила очи и погълната в мислите си, горещо се молеше час по-скоро да й нанесат смъртоносния удар.
Индианците все повече се разгорещяваха. Любопитството, желанието да покажат ловкостта си заместиха състраданието, което изпитваха в началото. Одобряваха с гръмки викове всеки по-сполучлив удар.
С една дума, както това се случва и при цивилизованите народи, и при диваците, кръвта ги опияни, честолюбието им се разпали, всеки се стремеше да надмине останалите и всички други съображения отпаднаха.
След като всички метнаха ножовете си, няколко от най-добрите стрелци взеха пушките си.
Сега беше нужно сигурно око, тъй като един погрешен изстрел можеше да прекрати изтезанието и да лиши присъствуващите от привлекателното зрелище, на което бяха дошли да се наслаждават.
При всеки изстрел превитото тяло на нещастницата потрепваше, единствен признак, че е още жива.
— Да свършваме вече — каза Орлова глава, който въпреки желанието си чувствуваше, че бронзовото му сърце омеква пред толкова храброст и себеотрицание. — Команчите не са ягуари. Тази жена страда достатъчно, нека умре и всичко да бъде свършено.
Чуха се няколко гласа на недоволство сред жените и децата, които бяха най-ожесточените привърженици на изтезанието.
Но воините се съгласиха с вожда си. В това изтезание, което не бе придружено от ругатни на жертвата, както обикновено, нямаше нищо привлекателно за тях. Освен това те вътрешно се срамуваха от себе си, задето измъчват жена.
Тогава решиха да не прилагат към жертвата си другите мъчения, като забиване на тресчици под ноктите, запалване на напоени със сяра фитили между пръстите, налагане на маска от мед върху лицето за привличане на разни насекоми и много други още, които е трудно да се изброят.
Приготвиха клада, върху която жената трябваше да бъде изгорена.
Преди да пристъпят към последното действие на тази ужасна трагедия, отвързаха бедната жена. Оставиха я да си поеме дъх и да се посъвземе след неописуемите вълнения, които бе изживяла. Тя падна изтощена, почти в безсъзнание.
Орлова глава се приближи до нея.
— Моята майка е храбра — каза той. — Много воини не биха изтърпели така безстрашно изтезанията.
Бледа усмивка се появи на посинелите й устни.
— Аз имам син — отвърна тя с благ поглед. — Заради него страдам.
— Всеки воин ще е щастлив да има такава майка.
— Защо отлагате смъртта ми? Това е жестоко. Воините не бива да изтезават жени.
— Моята майка има право. Мъките й са свършени.
— Нима ще умра най-сетне? — запита тя с въздишка на облекчение.
— Да, сега приготвят кладата.
При тези думи бедната жена неволно потръпна от ужас.
— Да ме изгорите! — извика тя ужасена. — Защо ще ме изгорите?
— Такъв е обичаят.
Тя оброни глава в дланите си, но веднага се изправи, впери вдъхновен поглед към небето и примирено промълви:
— Боже, нека бъде волята ти!
— Съвзе ли се вече достатъчно моята майка, за да бъде привързана към стълба? — съчувствено запита Орлова глава.
— Да — отвърна тя и стана решително.
Той не можа да скрие възхищението си, тъй като индианците смятат храбростта за най-голямата добродетел.
— Следвай ме тогава!