— Ето ме, господине — каза доня Лус, която се намираше сред присъствуващите и бе чула всичко.
Пиратът хвърли полуизпушената си цигара, учтиво се поклони и я поздрави почтително.
— Щастлив съм — каза той, — че ми оказвате тази чест.
— Престанете с ироничните си комплименти, господине. Слушам ви. Какво имате да ми кажете?
— Вие съдите зле за мене — отговори пиратът, — но се надявам, че по-късно ще си възвърна вашето уважение. Не ме ли познавате? Мисля, че съм оставил у вас най-добри спомени.
— Възможно е, господине, за известно време да съм пазила добър спомен за вас — развълнувано каза младото момиче. — Но след всичко, което стана преди няколко дни, за мен вие сте негодник.
— Думата е много силна!
— Извинете, господине, ако тя ви наранява, но още не съм се отърсила от ужаса, който ми причинихте, ужас, който вашата днешна постъпка още повече засилва, вместо да намали. Благоволете без протакане да съобщите намеренията си.
— Отчаян съм, че толкова зле ме разбирате. Моля ви да отдадете всичко случило се на огъня на страстта, която изпитвам, и вярвайте…
— Господине, вие ме обиждате! — прекъсна го надменно доня Лус — Какво общо може да има между мене и един разбойнически главатар?
При това тежко оскърбление лицето на пирата пламна, той захапа устни, овладя се с усилие и отговори спокойно и почтително:
— Така да бъде, сеньорита, заслужих вашите упреци.
— Само за да ми кажете тези празни думи ли ме извикахте, господине? В такъв случай по-добре ще направя да се махна. Момиче като мене не е свикнало нито на такова държане, нито на такива изрази.
И тя понечи да отиде при майката на Честно сърце, която също тръгна към нея.
— Един миг, сеньорита — извика яростно пиратът, — щом пренебрегвате молбите ми, тогава изслушайте заповедите ми!
— Вашите заповеди! — изрева Честно сърце и се спусна на към него. — Вие забравяте къде се намирате, господине!
— Хайде, стига заплахи, приятели мои — продължи пиратът с гръмък глас. Скръсти ръце на гърдите си, вдигна глава и хвърли презрителен поглед на всички. — Вие прекрасно знаете, че нищо не можете да ми сторите, че нито косъм няма да падне от главата ми.
— Това е вече прекалено — извика траперът.
— Оставете, Честно сърце — каза доня Лус, като застана пред него. — Този човек е недостоен за вашия гняв. Ролята на бандит му приляга най-добре. Най-сетне той хвърли маската си!
— Да, хвърлих маската си — изрева яростно пиратът. — Послушайте, неразумно момиче. След три дни ще се върна. Виждате, че съм добър — добави той със зловеща усмивка! — Давам ви време да размислите. Ако тогава не се съгласите да ме последвате, вуйчо ви ще бъде подложен на най-страшни изтезания и като последен спомен от мене ще ви изпратя главата му!…
— Чудовище!… — извика младото момиче в отчаяние.
— Хайде де — сви той рамене и злобно се изсмя. — Всеки люби по своему, а аз съм се заклел, че ще станете моя жена!
Но доня Лус вече не го слушаше. Сломена от болка, тя бе припаднала в ръцете на майката на трапера и на Еусебио, които побързаха да я отнесат.
— Доста — извика със страхотен глас Честно сърце и сложи ръка на рамото му. — Бъдете благодарен, че се измъквате от ръцете ни жив и здрав!
— След три дни по същото време ще ме видите отново, драги мои — отвърна той презрително.
— Дотогава щастието може да се обърне — подметна Веселяка.
Пиратът само се изсмя, после излезе от пещерата с твърда, спокойна крачка, сякаш нищо не се бе случило. Даже не благоволи да се обърне, толкова беше опиянен от впечатлението, което бе направил, и от вълнението, което бе предизвикал.
Едва бе изчезнал, и от другите изходи на пещерата Веселяка, Черния елен и Орлова глава се спуснаха по следите му.
Честно сърце постоя за миг замислен, след това, блед и загрижен, отиде да се осведоми за състоянието на доня Лус.
X
ЛЮБОВ
Доня Лус и Честно сърце се намираха в особено състояние. И двамата бяха млади, красиви и се обичаха, без да имат смелостта да признаят чувствата си, без даже да подозират, че ги изпитват.
Макар животът им да бе протекъл при съвсем различни условия, и двамата бяха изпълнени с най-съкровени вълнения и сърцата им бяха непокварени.
Детството на девойката бе преминало бледо и безцветно, сред безкрайни религиозни церемонии, в една страна, където християнската религия е по-скоро езичество.
Тя никога не бе почувствувала трепет в сърцето си. Не познаваше любовта, както не познаваше и страданията. Просто бе живяла като птичка, забравяйки миналото и без да се безпокои за бъдните дни.
Пътуването с вуйчо й напълно бе променило живота й. В прерията, изправена пред безкрайните хоризонти, които се разгръщаха, пред величествени реки й високи планини, чиито върхове сякаш стигат небето, мислите й се възвеличаваха и облагородяваха. От очите й сякаш падна завеса и тя разбра, че не е създадена за безсмисления манастирски живот.