— Сигурно — съгласи се Джордино. — Това не е нашият ден… или нощ. — Погледна таблото. — Остават ни под четири часа електричество в акумулаторите. Настояваш ли да се ровиш за камбаната, или да погледнем вътре?
— Нека изведем автомата на разходка. В пораженията по кораба има поне една добра страна. Позволяват ни по-лесно да стигнем до вътрешността.
Насочи „Блъдхаунд“ към една чиста част от палубата и внимателно я спусна. Когато видя, че гредите на кораба не се огъват, изключи електродвигателите.
На седалката на втория пилот Джордино се занимаваше с друго съоръжение. Между подкрепящите плоскости на батискафа беше закрепен дистанционно управляван автомат за наблюдение с размера на малък куфар. Снабден с миниатюрна видеокамера и комплект осветителни тела, той можеше да маневрира и в най-забутаните ъгълчета на потъналия кораб.
Джордино даде команда по дистанционното, изведе автомата от мястото му и го закара до празно пространство на палубата. Пит пък включи монитора над главите им, който предаваше на живо образа от автомата. След като методично заобиколи боклуците, Джордино накрая откри в палубата достатъчно голяма пролука и спусна дистанционно управлявания автомат в недрата на кораба през нея.
Пит разви едно копие от плана на „Еребус“ и се опита да открие по него местоположението на автомата под главната палуба. Корабът имаше трюмове на две равнища и тъмно помещение, където се държеше помощният двигател, котелът и запасите въглища. Каютите и столовата за офицерите и екипажа бяха на по-ниската палуба, едно ниво под главната. А под по-ниската палуба се намираше третата палуба, използвана само за хранителни припаси, инструменти и резервни части.
— Спусни го по към камбуза — каза Пит. — Той е в съседство с каютите и е голямо помещение.
Джордино насочи апарата надолу, достигна ниската палуба и го обърна, за да погледне напред. Спокойната вода в кораба беше изключително прозрачна и Пит и Джордино видяха на метър и половина от камерата голямата готварска печка на камбуза. Беше чугунена, с шест плочи. До нея бяха нападали няколко тенджери с различен размер.
— Камбузът, както беше заповядано — подхвърли Джордино.
После насочи апарата за наблюдение назад, като бавно въртеше камерата. Тънките прегради, ограждали камбуза, бяха нападали по палубата и сега се виждаха каютите на екипажа. В предната част почти нямаше боклуци, ако се изключат многото дъски.
— Маси за столовата — обясни Пит, когато камерата се спря върху една от дъските. — Вдигали са ги под тавана, за да има място за хамаците нощем, но са ги спускали с въжета за храна. Паднали са на пода, когато въжетата са изгнили.
Докато апаратът се движеше назад, помещението се стесни и накрая пред обектива се изправи солидна преграда.
— Това трябва да е централният вход към вътрешността — обясни Пит. — Продължи движението в същата посока и би трябвало да стигнем до стълбище, което се спуска към най-долната палуба. Сигурно са го покривали, за да не духа отдолу, но можем да се надяваме, че след потъването на кораба платнището го няма.
Джордино завъртя автомата за наблюдение около входа, после изведнъж го спря и обърна камерата към палубата. На екрана се появи голяма кръгла дупка, прорязана в дъските.
— Тук врата няма — обобщи той.
— Разбира се, можем да се спуснем през палубната шахта — каза Пит.
В палубната шахта, която водеше към трюма, беше стояла една от трите мачти на кораба. Мачтите се бяха извадили при потъването и сега празнината предлагаше проход към най-дълбоките места.
Автоматът се спусна в отвора и освети с прожекторите си най-долната палуба. През следващите петдесет минути Джордино методично търсеше следи от рудата. Всичко, което виждаха обаче бяха запаси от инструменти, оръжия и платната на кораба, които никога вече нямаше да бъдат издути от морския вятър. След като се върна при дупката за мачтата, автоматът продължи наблюдението в долния склад, но там попадна само на малко въглища под големия парен котел. Джордино започна да връща автомата към долната палуба, когато радиото на батискафа пропука.
— „Нарвал“ до „Блъдхаунд“, чувате ли ме? — долетя гласът на Джак Далгрен.
— „Блъдхаунд“ слуша. Казвай, Джак — отговори Пит.
— Капитанът настоя да ви кажа, че нашият приятел с шлепа отново се показа на радарния екран. Изглежда, е застанал неподвижно на петнайсетина километра северно от нас.
— Разбрано. Продължавайте да ни осведомявате.