— Добре. А вие, момчета, имахте ли някакъв късмет?
— Нищо засега. Пуснали сме автомата за наблюдение и се каним да проверим как е в капитанската каюта.
— А как сте със запасите от ток?
Пит погледна уредите над главата си.
— Ще ни стигне за още деветдесет минути на дъното и сигурно ще го изразходваме целия.
— Разбрано. Ще започнем да се оглеждаме за вас на повърхността след малко по-малко от два часа. „Нарвал“, край.
Пит се загледа в мрачната бездна около батискафа и се замисли за ледоразбивача горе. Дали наистина следеше „Нарвал“? Интуицията му казваше, че е така. Това нямаше да е първият му сблъсък със силите на Мичъл Гоайет. А Клей Зак? Възможно ли беше наетият от Гоайет главорез да е на борда на ледоразбивача?
Джордино го върна към действителността.
— Сега какво?
— Времето ни намалява — отвърна Пит. — Дай да свършим с тази работа.
65.
Вечерта се спусна над пролива Виктория и гъста ледена мъгла полази по „Оток“. „Нарвал“ отдавна не се виждаше с просто око и Зак го потърси на радарния екран; откри го в единия му ъгъл. Капитанът крачеше напред-назад по мостика — беше се отегчил от принудителното задържане на кораба през последните няколко часа.
Нямаше и следа от отегчение по лицето на Зак обаче. Напротив, то изглеждаше странно напрегнато. Както в миговете преди нечие убийство, той беше нащрек и всичките му сетива работеха отлично. Макар да беше убивал много пъти, никога не го бе правил в такъв мащаб. Казваше си, че това е тест за майсторлъка му, и от това кръвта му течеше по-бързо. Изпълваше го чувство за непобедимост, подсилено от доказания факт, че той винаги остава на върха.
— Докарай ни на осем километра от „Нарвал“ — нареди накрая на капитана. — Без да привличаш внимание към нас.
Капитанът обърна кораба и прикачения шлеп на юг. Подпомогнат от течението, ледоразбивачът се нуждаеше от съвсем малко повече енергия, отколкото при празен ход, за да преодолее разстоянието за по-малко от час.
— Поддържана дистанция осем километра — докладва капитанът.
Зак погледна мрака зад люка.
— Приготви се да отвържеш шлепа, когато ти наредя.
Капитанът се опули, като че ли гледаше луд човек.
— Какво казахте?
— Чу ме. Ще освободим шлепа.
— Но той струва десет милиона долара! В тази мъгла и при силното течение никога няма да можем да го закачим пак. Пък и той ще си разпори корпуса в някой леден къс или ще се блъсне в островите. При всяко положение господин Гоайет ще ми види сметката за това.
Зак поклати глава и се усмихна.
— Шлепът няма да стигне особено далече. Колкото до Гоайет, припомни си подписаното писмо с пълни правомощия за мене, докато съм на кораба, което ти дадох в Куглуктук. Повярвай ми, той ще приеме това за ниска цена за елиминиране на проблем, който иначе би му коствал стотици милиони. Освен това — добави със заговорническа усмивка — морската застраховка не е ли точно за такива случаи?
Капитанът неохотно нареди на моряците да отидат при въжетата на кърмата, а Зак отиде в каютата си и се върна с кожената чанта. По негова команда капитанът промени посоката и дебелите въжета се отпуснаха и паднаха във водата. Моряците освободиха заключващия механизъм и с отвращение загледаха как въжетата се плъзгат по кърмата и изчезват в черната вода.
Когато на мостика дойде сигналът, че всичко е готово, капитанът нагласи кораба до десния борд на шлепа по указания на Зак. Мъглата продължаваше да се сгъстява. Зак бръкна в чантата си, извади високочестотен радиопредавател и излезе на площадката на мостика. Издърпа малка антена, включи апаратчето и веднага натисна бутона за предаване.
Радио сигналът задейства скрития в кърмата на шлепа детонатор и зарядът се взриви.
Експлозията не беше нито шумна, нито внушителна, само глухо изпукване, което проехтя в шлепа и бе последвано от облаче дим, надигнало се от задната палуба. Зак погледа само няколко секунди, после прибра радиото в чантата и се върна в топлия мостик.
— Не ми е приятно, че цапам ръцете си с кръвта на тези хора — промърмори капитанът.
— Нещо не си разбрал, капитане. Загубата на шлепа стана изцяло случайно.
Капитанът го изгледа ужасено.
— Всичко е съвсем просто — продължи Зак. — Ще запишеш в дневника и ще докладваш на пристанищните власти, че американският изследователски кораб по недоглеждане се е сблъскал с нашия шлеп в мъглата и двата са потънали. Ние, разбира се, се досетихме навреме да откачим въжетата и затова не пострадахме. За съжаление във водата не открихме нито един оцелял от кораба на НАМПД.