— Ако откриеш малко злато в тази черупка, това би компенсирало иначе незабележителното ни спускане — обади се Джордино.
Пит помести още малко батискафа над пълното с отпадъци място и постепенно насочи вниманието си към малък участък близо до средата на кораба. Откри една здрава част от палубата и отново спусна батискафа. Джордино вече беше издърпал кабела на автомата и се готвеше да го закрепи на мястото му.
— Почакай — спря го Пит. — Виждаш ли счупената дъска, онази изправената, на около три метра от нас?
— Виждам я.
— Близо до долната й част, малко вдясно, има нещо. Опитай да го увеличиш малко.
Джордино за секунди изпрати машинката към целта, спусна я в купчината покрити с тиня предмети и щом автоматът стъпи на твърда повърхност, активира докрай миниатюрните му тласкачи. В резултат автоматът се стрелна нагоре и вдигна облак тиня. Постоянното дънно течение, което минаваше през кораба, бързо изчисти мътната вода и Пит и Джордино различиха сред нечистотиите лъскав заоблен предмет.
— Това трябва да е моят казан със злато — шеговито подхвърли Джордино.
— Нещо още по-хубаво според мене — отвърна Пит, не изчака Джордино да задейства автомата, а задвижи самия батискаф за поглед по-отблизо. Взряха се през левия люк и пред очите им се откри безспорната форма на голяма камбана.
— Господи, как успя да я намериш в целия този боклук! — възкликна Джордино.
— „Блъдхаунд“ я намери. Забелязах, че е отчел мед и цинк, и се сетих, че това са двата компонента на месинга. Реших, че или са някакви специални части за парния двигател, или е корабната камбана.
Загледаха се в камбаната и забелязаха отстрани нещо релефно, но все още не го виждаха добре. Пит измести „Блъдхаунд“ още малко и увеличи изображението на камерата.
Камбаната бе покрита с тиня и рачета, но по-близкият план от камерата показа ясно релефа на буквите ЕР.
— Няма как да напишеш „Еребус“ без тях — с известно облекчение отбеляза Джордино.
— Дай сега с автомата — каза Пит.
Докато Джордино нагласяваше автомата за още едно гмуркане в тинята, Пит провери запасите от електричество и видя, че им е останала енергия само за трийсет минути. Нямаха време за губене.
Тинята се издигна нагоре в плътен облак от кафяви частички, когато автоматът направи втория си набег към нея. На Пит му се стори, че минаха часове, преди водата да се избистри, макар да бяха само секунди.
Докато чакаха мътният облак да се махне, Джордино закара автомата над камбаната. И двамата се вторачиха в монитора, когато релефният надпис на камбаната най-после се показа целият.
На метала бе гравирано ТЕРОР.
67.
Твърдото им намерение да избягат бяха изместени от отчаяние. Имаше лъч надежда, когато шлепът спря на някакъв док и отвориха за малко вратата. Оказа се само проверка от неколцина въоръжени гардове, но поне им хвърлиха малко храна и одеяла. Роман го прие за добър знак. Нямаше да им дадат храна, ако не смятаха да ги оставят живи, нали?
Сега обаче не беше толкова сигурен. Когато Бохоркес го събуди, за да му съобщи за промяна в звука на двигателите на ледоразбивача, той реши, че са стигнали до целта си. Но после ритмичното подръпване на въжетата за теглене изведнъж спря, а люлеенето от бурното море продължи. И той разбра, че са ги изоставили на произвола на съдбата.
След секунди експлозивите на Зак избухнаха и разтърсиха кораба. Взривът отекна из празните складови помещения на шлепа като гръмотевична буря в шише. Какво ставаше?
— Капитан Мърдок — провикна се Роман и светна фенерчето си.
Измъченият Мърдок се домъкна до него.
— Някакви предположения? — тихо го попита Роман.
— Прозвуча ми доста назад. Да отидем да погледнем.
След петнайсетметрово спускане стигнаха склад номер 1 и уплашиха два плъха, които някак си живееха дори в този студ.
— Не ми се искаше да го казвам пред останалите, но това ми прозвуча като експлозия — подхвърли Мърдок.
— И аз си помислих същото — съгласи се Роман. — Мислите ли, че смятат да ни потопят?