— Съвсем скоро ще разберем.
Стоманена стълба в отсрещната страна на помещението ги отведе до склад 2. Повториха операцията още два пъти и минаха през следващите два склада. Докато се изкачваха покрай третия, чуха шуртене на вода. Стигнаха последния тунел и Роман насочи лъча от фенерчето към надписа склад 4.
По отсрещната стена се стичаше вода и се събираше на растяща локва долу. Експлозията не беше пробила корпуса, но бе разместила металните плочи и сега водата проникваше през цепнатините.
— Не можем да направим нищо, за да я спрем — каза Мърдок. — Дори да разполагахме с нужните инструменти, водата нахлува от прекалено много места.
— Не тече прекалено силно обаче. — Роман явно търсеше и нещо обнадеждаващо.
— Положението само ще се влошава. Пораженията, изглежда, са над самата ватерлиния, но силното вълнение вкарва водата вътре. Когато този склад се напълни, кърмата на шлепа ще потъне и ще започне да навлиза още повече вода. И притокът ще се засили.
— В коридора има един капак, който можем да заключим. Ако водата се ограничи в този склад, няма ли да сме в безопасност?
Мърдок посочи към тавана. На три метра над главите им преградата свършваше и на нейно място започваха подпорите на горната палуба.
— Складовете не са херметически затворени — каза той. — Когато този се наводни, водата ще прелее в склад 3 и ще продължи да се издига.
— Колко вода може да издържи шлепът?
— Тъй като е празен, би могъл да остане на повърхността и с два наводнени склада. Ако морето е спокойно, даже с три. Но след като водата стигне до склад 1, песента му е изпята.
Ужасеният от неизбежния отговор Роман попита колко време им остава.
— Това е само предположение — отвърна Мърдок. — Но бих казал максимум два часа.
68.
Щом кърмата на шлепа започна да потъва, Зак нареди „Оток“ да се отдръпне и предсмъртните мъки на обречените пленници останаха без публика.
— Курс към кораба на НАМПД — нареди Зак. — Изгасете всички светлини.
Капитанът кимна и насочи „Оток“ към „Нарвал“, като постепенно увеличи скоростта до десет възела. Светлините на „Нарвал“ не можеха да се видят в мъглата, така че проследяването му се извършваше чрез радара.
— Капитане, когато стигнем на три километра от него, искам да наберете пълна скорост. Ще минем на километър от носа му, за да го накараме да си мисли, че сме се запътили към сушата, после ще завием и ще го ударим през средата.
— Искате да го потопим? — смаяно възкликна капитанът. — Така ще ни убиете всички!
Зак го изгледа.
— Едва ли. Както много добре знаеш, корабът ни има стоманен нос с дебелина метър и половина и двойно укрепен корпус. Може да удари стената на язовира Хувър и нищо да не му стане. При положение че избегнеш тежкия нос на самия „Нарвал“, ще го разрежем като масло.
Макар и все още смутен, капитанът го изгледа с уважение.
— Добре сте проучили кораба ми. Надявам се само господин Гоайет да удържи поправките от вашата заплата, а не от моята.
Зак се изсмя.
— Драги ми капитане, ако изиграем картите си както трябва, аз лично ще ти купя цял флот ледоразбивачи.
Въпреки тъмната нощ и мъглата Бил Стенсет внимателно следеше всяко движение на ледоразбивача. Тъй като радиста му го нямаше — беше един от многото членове на екипажа, свалени от борда в Туктояктук, Стенсет следеше сам показанията на радара. Разтревожи се, когато забеляза, че далечният радарен образ се разделя на две. Сети се, че шлепът се е отделил от влекача, и започна внимателно да следи и двете изображения.
Когато ледоразбивачът се доближи на пет километра — плуваше право към тях, — се обади по УКВ радиото.
— Неидентифициран плавателен съд, приближаващ от юг с координати север 69,2955 и запад 100,1403, говори изследователският кораб „Нарвал“. В момента провеждаме подводно изследване. Моля, оставете свободно пространство от два километра между нас. Край.
Повтори обаждането си, но не получи отговор и се обърна към кормчията:
— Кога трябва да излезе „Блъдхаунд“?
— Според последното съобщение на Далгрен са още при потъналия кораб. Така че няма да са тук поне още двайсет минути.
Стенсет наблюдаваше внимателно екрана на радара и забеляза, че ледоразбивачът постепенно увеличава скоростта. Вече беше на три километра от тях. В курса му обаче имаше леко изменение — отклони се, като че ли искаше да заобиколи „Нарвал“ отдясно. Каквото и да беше намерението им, Стенсет изобщо не беше в доверчиво настроение.