Нямаше представа какво ще види, но в никакъв случай не и петдесетина измъчени и премръзнали мъже, които го гледаха като свой спасител. Бохоркес, който беше най-близо, все още стискаше чука.
— Не знам кой сте, но много се радвам да ви видя — с широка усмивка заяви сержантът.
— Джак Далгрен от изследователския кораб на Агенцията по морско и подводно дело „Нарвал“. Хайде, момчета, излизайте!
Пленниците се промушваха един по един и с несигурни крачки стъпваха на наклонената палуба. Далгрен с учудване забеляза, че някои са с военна униформа с флагчета на САЩ по раменете. Роман и Мърдок бяха последните, които излязоха.
— Аз съм Мърдок от „Полярна зора“. А това е капитан Роман, който се опита да ни спаси в Куглуктук. Вашият кораб наблизо ли е?
Учудването на Далгрен, че е намерил пленените американци, се помрачи от новината, която трябваше да им съобщи.
— Нашият кораб беше ударен и потопен от вашия влекач.
— Тогава как се озовахте тук? — попита Роман.
Далгрен посочи спасителната лодка, която едва се различаваше в мъглата.
— Ние самите едва се спасихме. Чухме чукането ви и решихме, че е нашият батискаф.
Огледа изтощените мъже около себе си и се замисли за изпитанията им. Бягството им от смъртта беше само временно и сега той се чувстваше като техен екзекутор.
— Съжалявам, че трябва да ви го кажа, но нямаме място да качим дори и един човек.
75.
Стенсет наблюдаваше как вълните обхващат склад 2. Над водата оставаше само номер 1 и участъкът около носа. Не можеше да каже защо шлепът още не се е отправил към дъното, но знаеше, че минутите му са преброени.
Върна погледа си към измъчените хора покрай перилата. В погледите им се четеше молба и отчаяние. Също като Далгрен, и той се учуди, че толкова много хора излязоха от склада. Наглият опит за масово убийство от страна на екипажа на ледоразбивача го изуми. Що за животно командваше влекача!
Страховете му се насочиха към хората, за които непосредствено отговаряше. Когато шлепът потънеше, щяха да настъпят масови безредици, защото корабокрушенците щяха да се опитат да се качат в лодката. Не можеше да си позволи да сложи още хора в и без това претоварената лодка, защото това означаваше да прати всички в гроба. Държеше лодката на безопасно разстояние от шлепа и се чудеше как да прибере на борда Далгрен, без останалите да се опитат да се качат с него.
Забеляза, че Далгрен разговаря с двама души, единият от които сочеше към наводнената кърма на шлепа. След миг Далгрен се обърна и извика на Стенсет да се приближи. Капитанът докара лодката до шлепа точно под Далгрен, като внимателно наблюдаваше останалите. Никой от тях обаче не понечи да се прехвърли в лодката след Далгрен.
— Капитане, дай към кърмата на шлепа, около шейсет метра назад. Бързо — настоя Далгрен.
Стенсет завъртя лодката обратно, заобиколи потъващия корпус и стигна над скритата кърма. Не забеляза как зад него Далгрен смъкна ботушите си и се съблече по бельо, преди да облече отново канадката.
— Имат два зодиака, вързани за кърмата — каза Далгрен.
Според Стенсет това нямаше да помогне с нищо. Лодките или бяха отнесени, или на петнайсет метра дълбочина.
Далгрен отиде на носа на лодката, насочи фенерчето си към водата и викна:
— Насам.
Някакви тъмни неща плаваха във водата — два чифта стърчащи конуси, които подскачаха едновременно. Като ги доближи, Стенсет видя, че са скосените понтонни краища на лодки зодиак. Двете надути лодки бяха една до друга под водата, а носовете им бяха вързани някъде по-долу.
— Някой да има нож? — попита Далгрен.
— Джак, не може да влезеш в тази вода — изръмжа Стенсет, като видя, че Далгрен е смъкнал дрехите си. — Ще умреш от студ.
— Не смятам да е дълга баня — отвърна Далгрен.
Инженерът имаше сгъваемо ножче. Извади го от джоба си и го подаде на Далгрен.
— Малко по-насам, капитане — помоли го Далгрен, докато събличаше канадката.
Стенсет доближи лодката на по-малко от метър от зодиаците и спря двигателя. Далгрен застана на носа, отвори ножчето, пое дълбоко дъх и без колебание се гмурна.
Беше опитен плувец и се бе гмуркал в студените морета по цял свят, но нищо не го бе подготвило за усещането при потапяне във вода с температура минус 2–3 градуса. Хиляди нервни окончания начаса са свиха от болка. Мускулите му се стегнаха, а от гърдите му от само себе си изскочи мехур въздух. Тялото му се скова от ужас и отказа да слуша заповедите, които му даваше мозъкът. Заля го паника, която го подтикваше веднага да се устреми към повърхността. Далгрен трябваше да се противопостави на инстинкта и да принуди скованите си крайници да се движат. Бавно преодоля шока и принуди тялото си да плува.