Нямаше фенерче, пък и не му беше нужно. Като потри ръка в корпуса на единия зодиак, научи всичко, което му трябваше. Със силни ритници успя да се спусне на няколко метра покрай корпуса и усети как той се извива по посока на носа. Пресегна се и напипа опънатото въже. Задържа го с ръка и тръгна по него, за да намери мястото, където бяха вързани двата зодиака.
Ледената вода бързо забавяше движенията му и той трябваше да събере всичките си сили, за да продължи надолу. На шест метра под зодиака стигна шлепа и опипа голямата скоба, за която бяха завързани двете лодки. Веднага започна да реже с ножчето едното въже. То обаче беше дебело, а ножчето малко и му трябваха няколко секунди, преди да го пререже и да отпрати зодиака към повърхността. Хвана второто въже. Дробовете го боляха, а тялото му бе станало на кокал. Инстинктът му казваше да пусне въжето и да изплува, но той го подчини на волята си и започна да претърква въжето с малкото си останали сили.
Въжето най-после се скъса и също като първия, и вторият зодиак литна към повърхността като ракета и изхвръкна целият от водата, преди да се стовари обратно. Далгрен изпусна въжето, но инерцията му помогна и той успя да изплува и да поеме въздух.
Три чифта ръце веднага се пресегнаха и го измъкнаха в лодката. Бързо го изсушиха с едно одеяло, после го облякоха в много ризи и дълги гащи, събрани от другарите му, и накрая го навряха в собствената му канадка и ботуши. Той обаче не спираше да трепери.
Стенсет вече бе приближил лодката до зодиаците и щом моряците хванаха въжетата им, се стрелна към бързо смаляващия се нос на шлепа. Водата вече бе стигнала до отвора за склад 1, но шлепът все още отказваше да се предаде.
Пленниците се бяха скупчили, сигурни, че спасителната лодка ги е оставила да умрат, но щом чуха бръмченето на мотора, се взряха в тъмнината с нова надежда. След секунди лодката се появи, като влачеше двата празни зодиака, и доскорошните пленници се развикаха радостно.
Стенсет докара зодиаците до тях и всички бързо се качиха. Мърдок — остана последен — се обърна към спасителната лодка и каза с пресекнал глас:
— Бог да ви благослови!
— Можете да благодарите на ей онзи премръзнал тексасец, когато спре да трепери. — Стенсет посочи Далгрен. — Междувременно предлагам да се махнем от този великан, преди да ни е засмукал под водата със себе си.
Мърдок кимна и се качи на първия зодиак, а Стенсет подкара по-далече от шлепа. След престоя във водата моторите на зодиаците не работеха и движението им зависеше единствено от спасителната лодка. Никой нямаше желание да се прости с потъващия шлеп, който беше донесъл само страдания на затворените в него пленници.
Трите лодки поеха на изток, а черният гигант, с почти напълно залети складове, тихо се плъзна под вълните.
76.
— Тука е по-тъмно, отколкото на триста метра дълбочина!
Джордино малко преувеличаваше в оценката си за гледката от люка. Само преди секунди „Блъдхаунд“ бе излязъл на повърхността сред водовъртеж от пяна и мехурчета. Двамата е Пит се надяваха да открият светлините на „Нарвал“, но се озоваха сред студеното мрачно море, заобиколени от гъста мъгла.
— По-добре да пробваме още веднъж с радиото, докато още работи — каза Пит.
Акумулаторите на „Блъдхаунд“ наистина бяха почти изчерпани. Пит дръпна лоста, с който се затваряха помещенията за баласта, после спря вътрешната система за филтриране на въздуха, която и така едва-едва работеше.
Повикванията им оставаха без отговор. Слабият сигнал се приемаше единствено от „Оток“, където, по заповед на Зак, не му се обръщаше внимание.
— Все още нито дума — унило промълви Джордино. — Как мислиш, твоят приятел от ледоразбивача дали пък няма да ни помогне?
— Едва ли — отвърна Пит. — Той си пада по взривовете, без да го е грижа за последствията. Иска на всяка цена да се добере до рутения. Ако наистина е на ледоразбивача, ще подгони и нас.
— Обзалагам се, че Стенсет и Далгрен ще му създадат достатъчно грижи.