— Не че ще изглеждаш зле като кокали в леговището на мечката — отвърна Пит.
И двамата знаеха, че опасността съвсем не е отминала, така че продължиха да поглеждат зад гърба си.
От мъглата пред тях изплува тъмна ивица скалиста земя. Бяха стигнали до северното крайбрежие на Островите на Кралското географско дружество, по-точно до Западния остров, както бе предположил Пит. Тежките парчета лед, носени по пролива Виктория, се бяха струпали покрай брега и на места достигаха до километър широчина.
Изведнъж Пит спря. Джордино се обърна към него, видя изражението му и се заслуша. Долови слабо пукане, придружено от глухо боботене.
— Кораб — измърмори Джордино.
— Ледоразбивач — уточни Пит.
— Онзи?
Въпросът му получи отговор, когато след минути тежкото туловище на „Оток“ се появи на няколкостотин метра от брега. Дебелият му нос режеше половинметровия лед като че ли беше масло. Бучащите двигатели на ледоразбивача сякаш усетиха присъствието на Пит и Джордино, защото намалиха оборотите си и след малко корабът спря.
Пит веднага забеляза, че носът на ледоразбивача е охлузени леко изкривен явно в резултат от силен удар. Още по-красноречиви бяха следите от тюркоазна боя по него.
— Блъснал е „Нарвал“ — каза Пит очевидното.
Джордино само кимна.
Това потвърждаваше най-лошите им опасения. „Нарвал“ заедно с екипажа си се намираше на дъното на пролива Виктория.
А после Джордино забеляза нещо почти също толкова тревожно и каза:
— „Нарвал“ не е единствената му жертва. Виж ето там, олющеното петно на носа.
Пит се вгледа. Червената боя се беше олющила и отдолу се виждаше сиво покритие. И нещо, изписано с бяло.
— Сив военен кораб с червена наметка значи? — каза Пит.
— По-точно фрегатата FFG-54. Нашата фрегата. Разминахме се с нея в Бофортово море преди няколко седмици. Оцелелите от канадския леден лагер я описаха по подобен начин. А това бялото страшно ми прилича на петица.
— Бързо пребоядисване в сивото на военните кораби на САЩ и получаваш международно произшествие.
— А и корабът се е врязал в лагера по време на виелица с развято американско знаме, така че не е трудно да се разбере как учените от лагера са се заблудили. Въпросът е защо е нужно това.
— Изглежда, Мичъл Гоайет иска да играе ролята на арктически леден барон заради рутения и петролните и газови запаси тук — каза Пит. — Безспорно много по-лесно ще спечели играта, ако елиминира САЩ.
— Което в момента означава да елиминира и нас двамата.
Докато го казваше, трима души с черни дрехи излязоха на палубата на ледоразбивача, вдигнаха оръжията си — автомати „Щаер“ — и откриха огън.
78.
На мили оттам в североизточна посока над вълните се носеха звуци на задавящ се и кашлящ мотор. Изнемогващ за гориво, двигателят на спасителната лодка прокъркори с последните капки и спря. Всички се заспоглеждаха притеснено.
— Горивото свърши, сър — каза кормчията.
Капитанът на „Нарвал“ знаеше, че това ще се случи. Ако се движеха сами, щяха да стигнат до брега. Двата натоварени зодиака обаче действаха като котва, която много ги затрудняваше. Борбата с неспокойното море и силното южно течение също не им помагаше. Никой обаче не би си и помислил да изоставят хората в зодиаците.
— Хващайте греблата — нареди Стенсет високо. После се наведе към кормчията, който беше и опитен навигатор, и попита тихо: — Според тебе колко имаме до остров Кинг Уилям?
Кормчията вдигна вежди и отвърна също така тихо:
— Трудно е да се каже при тези условия. Мисля, че трябва да сме на десетина километра от острова, но не съм сигурен.
— И аз мисля така — каза Стенсет. — Макар да се надявам, че сме доста по-близо.
Перспективата, че няма да стигнат до брега, започваше да го тормози. Морето си оставаше същото, но вятърът се усилваше. Десетилетията, прекарани сред вълните, бяха изострили усещанията му за времето. Чувстваше в самите си кости, че вълнението ще нарасне. При доста съмнителните им възможности за навигация това сигурно щеше да е достатъчно, за да загинат всички.
Взря се в черните надуваеми лодки зад тях. В леко изсветляващото утро вече можеше да види лицата на спасените хора. Личеше, че са зле и изтощени до крайност. Но до един бяха образец за тихо мъжество и никой не се оплакваше.
Мърдок сякаш усети мислите на Стенсет и се провикна:
— Сър, имате ли представа къде се намираме?