— Но ако на борда има някакъв рутений, по пътя аз бих се отбил до Потомак — добави Пит.
— Самият аз ще се задоволя с няколко одеяла и глътка ром.
И двамата трепереха от студ. Пит отиде до стълбата зад централния капак и издърпа ронещия се брезент.
— Имаш ли някаква светлина? — попита, докато се взираше в тъмната вътрешност.
Джордино извади запалката си „Зипо“ и му я подхвърли.
— Ще си я поискам бързо обаче, ако намерим някоя кубинска пура.
Пит се спусна по стръмните стъпала и щракна запалката. Видя два заковани за стената фенера със свещи и ги запали. Оранжевите им пламъчета осветиха облицован с дърво коридор. Джордино се огледа, видя на един пирон лампа с китова мас и така се сдобиха с преносимо осветление.
Тръгнаха по коридора. Лампата осветяваше следи от сцени на убийства и жестокост. За разлика от „Терор“, който изглеждаше подреден, в „Еребус“ цареше хаос. Щайги, смет и изхвърлени вещи задръстваха коридора. И навсякъде имаше трупове.
По пътя към кубрика се натъкнаха на двама голи до кръста замръзнали мъже. Черепът на единия беше смазан, очевидно с буцата въглища, която лежеше до него. От гърдите на другия стърчеше дръжката на голям кухненски нож. Труповете бяха толкова запазени, че Пит би могъл дори да определи какъв цвят са били очите им.
В кубрика откриха още трупове в подобно състояние. Пит забеляза измъчения вид на всички мъртъвци. Изглеждаха така, като че ли са загинали от нещо много по-ужасно от природните стихии.
Спуснаха се на най-долната палуба и за малко престанаха да мислят за рутения, когато стигнаха склада с облекло. По рафтовете с връхни дрехи за екипажа имаше ботуши, куртки, шапки и дебели чорапи. След като откриха и два офицерски шинела, които горе-долу им ставаха, двамата се омотаха в дрехи, към които добавиха дебели кожени шапки и ръкавици с един пръст. Когато накрая почувстваха нещо донякъде сходно със затопляне, продължиха обиколката си.
Както и по-горните, и най-долната палуба беше в безпорядък. На големи купчини бяха струпани празни бурета, сандъци и щайги, които свидетелстваха за големите запаси на кораба. Влязоха в помещението за напитките, където бяха държали и оръжията. Макар един ред мускети да стоеше недокоснат, останалата част от склада беше разбъркана, с разцепени бурета от ром и бренди, пръснати по пода заедно с тенекиени чаши. Придвижиха се към големите отделения за въглища. Те бяха празни, но Пит забеляза сребрист прах и самородни късчета в един ъгъл. Вдигна едно и прецени, че е прекалено тежко за въглища. Джордино забеляза един чувал от зебло, подритна го, после го разгъна и прочете на едната му страна „БУШВЕЛД, ЮЖНА АФРИКА“.
— Държали са го тук, но явно са го продали всичкия на Инуитите — каза Пит и захвърли парченцето.
— Тогава ни остава да открием корабния дневник, за да разберем източника му — прецени Джордино.
Някъде отвън се чу вик.
— Изглежда, приятелите ни приближават — каза Джордино. — По-добре да тръгваме. — Пристъпи към стълбите, но забеляза, че Пит не го последва, и попита:
— Мислиш, че си струва да останем на борда ли?
— Струва си, ако им предложим топлото посрещане, на което мисля, че сме способни — отвърна напрегнато Пит.
И поведе Джордино обратно към стаята за напитките. Остави лампата на един дълъг покрит със скреж сандък и пристъпи към редицата мускети. Взе един и го огледа. Беше в отлично състояние.
— Не е автоматичен, но би трябвало да изравни силите ни.
— А и предишният му собственик едва ли би възразил — добави Джордино.
Пит се огледа малко озадачен от забележката на приятеля си. Видя, че Джордино е протегнал ръка към сандъка, на който бе оставил лампата, приближи се и изведнъж си даде сметка, че това не е сандък, а дървен ковчег, закрепен на две магарета за рязане на дърва. Светлината от лампата с китова мас се отразяваше в метална плочка, прикована към по-широкия край на ковчега. Пит се приведе, махна коричката лед и отдолу се видяха бели букви. По гръбнака му пролази тръпка. На плочката пишеше:
„Сър Джон Франклин
1786–1847
Душата му принадлежи на моретата.“
81.
Зак изчака охранителният екип да обгради Пит и Джордино, преди да напусне топлата каюта на ледоразбивача. Макар да нямаше как да знае дали някой от двамата е Пит, вътрешното му чувство казваше, че е така.
— Томпсън и Уайт са ги видели как навлизат във вътрешността на острова — докладва един от наемниците, който се бе върнал на кораба. — На брега има някакъв стар кораб и явно са се качили в него.