— Кораб? — Зак вдигна вежди.
— Да, стар платноход. Заседнал е в едно дефиле и е покрит с лед.
Зак погледна откраднатата от кооперацията карта, която бе оставил на масата при другите карти. Отново беше изчислил погрешно. Дали изобщо не ставаше дума за мина, а за кораб, от който е дошъл инуитският рутений?
— Заведете ме до кораба — изръмжа той. — Ще сложа ред в тази история.
Вятърът вече разсейваше мъглата и Зак видя хората си отдалече. Стояха под една почти отвесна скала. Никакъв кораб не се виждаше обаче. Какви глупости му дрънкаха?
Но когато се приближи, различи масивния черен корпус на „Еребус“, вледенен до склона, и зяпна удивен.
— Следите им свършват в дерето. Почти сме сигурни, че са се качили на кораба — каза Уайт, здравеняк с раздалечени предни зъби.
— Вземи двама души и се качете на кораба — нареди Зак. — Останалите се разпръснете по брега да не би случайно да се опитат да избягат.
Уайт извика двама от гардовете и ги поведе по дерето. Зак ги следваше. Осеяният с ледени парчета терен стигаше на метър от горната палуба и за да се прехвърли през перилата, Уайт преметна автомата си през рамо. В момента, когато краката му стъпиха на палубата, един чернокос мъж излезе от отвора на стълбата с наръч стари мускети в ръце.
— Не мърдай! — извика Уайт със силен и властен глас.
Пит обаче не спря.
Последва смъртоносна надпревара кой да стреля пръв, като нито един от двамата не се поколеба и за секунда. Уайт имаше преимуществото на по-малкото по размер оръжие, но беше заловен в неудобно положение с крак през перилото и автомат през рамо. Бързо го дръпна, но нямаше време да се прицели и безвреден град от куршуми се посипа по палубата.
С нерви студени като обгърналия кораба лед Пит спокойно остави всички оръжия, освен едно. Вдигна широкия приклад на заредения мускет „Браун Бес“ до рамото си и докато куршумите на Уайт рикошираха от палубата около него, насочи дългата цев и натисна спусъка. Стори му се, че изтекоха минути, преди ударникът да възпламени барутния заряд и да запрати оловния куршум през дулото.
Отблизо Браун Бес беше смъртоносно точна пушка, а и Пит се беше прицелил добре. Оловният куршум попадна под ключицата на Уайт и го запрати отвъд перилото. Тялото му се преобърна през преградата и се просна върху замръзналия торф в краката на Зак. Уайт го погледна объркано за миг и издъхна.
Зак безизразно прекрачи трупа и извади автоматичния си пистолет „Глок“.
— Вижте им сметката — изсъска на останалите двама и махна с пистолета към кораба.
Престрелката се превърна в смъртоносна игра на котка и мишка. Пит и Джордино един след друг се показваха от отвора на стълбата и стреляха с два или три от старите мускети, като същевременно се криеха от залповете на отсрещните автоматични оръжия. Гъстата пелена дим от изгорелия черен барут бързо намали видимостта, от което пострада мерникът на стрелците и от двете страни.
Пит и Джордино бяха направили в основата на стълбите импровизирана база за презареждане, която позволяваше на единия да стреля, докато другият презарежда. Пит беше открил в стаята за напитките буре с два килограма черен барут и го беше пренесъл на долната палуба. Използваха бурето, за да напълнят манерките, с които пък зареждаха мускетите, ловните пушки и дългите стари пистолети, също взети отдолу. При дългия процес на презареждане, спомен от забравеното минало, барутът се сипваше в цевта, натискаше се с шомпол, след което се слагаше оловният куршум и топче вата, и всичко отново се натъпкваше. Пит познаваше стрелбата със стари оръжия и показа на Джордино колко барут да слага и как да използва шомпола, за да ускори процеса. Зареждането на дългоцевен мускет обикновено отнема половин минута, но двамата скоро зареждаха пушките за по-малко от петнайсет секунди. После изскачаха от отвора и стреляха ту поединично, ту в последователност.
Въпреки превъзхождащата си огнева мощ Зак и хората му много трудно успяваха да вземат врага на мушка, защото трябваше да се изкачват по корпуса и съответно да се хващат за перилата и да се прикриват зад страничните дъски, когато се опитваха да се прицелят, а Пит и Джордино лесно отгатваха ходовете им. Зак се промъкна покрай двамата си стрелци, без да подава глава над перилото, и им прошепна между залповете:
— След следващия изстрел стреляйте едновременно. И дълго.
Двамата кимнаха и приведени зачакаха следващия залп на мускетите.