— Ще ни трябва обаче още нещо — каза Пит.
— Не мога да повярвам, че още не сме го открили — захили се Джордино. — Ключът към цялата мистерия. Корабният дневник.
Пит кимна. Надяваше се, че дневникът се е запазил и че съдържанието му ще оправдае направените досега жертви.
— Ти си почини, аз ще го открия. — Джордино се изправи и пристъпи към стълбите.
— Не, аз ще отида — спря го Пит и кимна към ранената си ръка. — В моето положение ще ми е трудно да се прицелвам, ако дойдат. — Смъкна мускета от рамото си и заедно с пистолета го подаде на Джордино. — Вземи. И стреляй на месо.
После се обърна и слезе по стълбите. Малко му се виеше свят от загубата на кръв. Тръгна към кърмата и офицерските каюти. Светлината на фенерите зад него постепенно помръкна и той се изруга наум, че е забравил да вземе лампата с китова мас. Тъкмо смяташе да тръгне назад, когато забеляза в мрака напред слаба светлинка. Откъде се беше взела? Освен свещите в двата фенера и лампата с Джордино не бяха палили нищо друго.
Предпазливо се приближи до големия салон и надникна. Трепкащата светлина на свещ хвърляше дълги сенки по стените.
Клей Зак, който бе седнал на голямата маса в центъра на салона, вдигна глава и се усмихна злобно. Зъбите му блеснаха.
— Заповядайте, господин Пит. Очаквах ви.
83.
На десетина метра от края на леда един тюлен си играеше в тъмнозелената вода и търсеше някоя заблудила се треска. Забеляза някакъв черен предмет да стърчи от водата и доплува при него да го проучи. Опря мустакатата си муцуна до студения метал, но като не забеляза признаци за възможна храна, се обърна и се отдалечи.
На двайсет метра под водата капитан Бари Камбъл се усмихна на увеличената муцуна на тюлена, после насочи перископа към ледоразбивача с червен корпус на четиристотин метра от подводницата и го огледа внимателно. Отдръпна се от окуляра и махна на Бил Стенсет, който стоеше наблизо в претъпканото командно помещение на „Санта Фе“.
Стенсет веднага бе харесал енергичния капитан. Русокос и брадат, с весели очи и винаги готов да се засмее, Камбъл му приличаше на млад Дядо Коледа, преди да е пуснал коремче и да е побелял. Камбъл действаше съсредоточено и целенасочено. Изобщо не се поколеба, когато Стенсет го помоли да проведе електронно издирване на Пит и Джордино и изчезналата „Блъдхаунд“. Насочи бойната подводница на юг и задейства всичките й сонари. А щом забелязаха ледоразбивача, нареди да потопят подводницата, за да остане незабелязана.
Стенсет дойде при перископа и погледна през втория окуляр. Кристално ясният образ на червения ледоразбивач се появи в лещите. Стенсет огледа повредения му нос и дори малко се учуди, че повредата от сблъскването с „Нарвал“ не е по-сериозна.
— Да, това е корабът, който ни блъсна — потвърди той и се взря в човека в черно, който вървеше към кораба. Проследи пътя му и видя на брега още няколко души.
— На брега има още хора — каза Стенсет. — И според мен са въоръжени.
— Виждам ги — отвърна Камбъл — Извъртете перископа на деветдесет градуса във ваше дясно, ако обичате.
Стенсет завъртя перископа и след секунди видя разфокусиран яркожълт предмет. Изчисти образа и преглътна — усещаше в гърлото си буца. Беше „Блъдхаунд“, забита в леда и с отворен горен капак.
— Това е нашата подводница! Пит и Джордино сигурно са слезли на сушата — възкликна той разтревожено. Отлепи очи от окуляра и се обърна към Камбъл. — Капитане, тези хора потопиха моя кораб и се опитаха да избият екипажа на „Полярна зора“. Сто на сто ще убият и Пит и Джордино, ако вече не са ги убили. Моля ви да им помогнете.
Камбъл се намръщи.
— Капитан Стенсет, ние сме пратени тук с изрични указания за издирване и оказване на помощ. Заповедта ми е недвусмислена. Не мога да влизам в конфликт е канадските въоръжени сили при никакви обстоятелства. Всяко отклонение от този курс трябва да се съгласува с началството, а за да получим отговор, ще ни трябват поне двайсет и четири часа.
Пое дъх, после погледна Стенсет дяволито и продължи: