Изтегли пикапа до задната страна на кухнята към клуба и паркира до един камион, който разтоварваше пресни зеленчуци. Отвори задната врата, свали една количка и я натовари с четири тежки кашона. Докато я вкарваше в сградата, главният готвач на клуба, дебел човек с перде на дясното око, го спря.
— Карам принадлежности за тоалетните и препарати за почистване — обясни му Тревър.
— Хм, мисля, че имахме доставка миналата седмица — отвърна готвачът малко озадачено, но все пак махна на Тревър да мине през вратата встрани от кухнята.
— Тоалетните са след вратата вляво. А складчето е до тях — обясни той. — Управителят сигурно е на бюрото за резервации. Той ще ти подпише за доставката.
Тревър кимна, отмина кухнята и излезе в коридорче, в чийто край бяха дамската и мъжката тоалетна. Пъхна глава в мъжката и изчака, докато един от членовете на клуба със златиста фланелка за тенис излезе отвътре. Вкара количката, натрупа кашоните върху седалката на последната кабинка, после затвори вратата. Върна се до пикапа, докара още четири кашона и ги подреди до задната стена. Отвори един, извади малка електрическа печка, включи я в контакта под умивалника, но не завъртя копчето. После плъзна един от другите кашони до средата на предното помещение, стъпи на него и отвъртя половината крушки, така че тоалетната притъмня. После затвори решетките на единствения отдушник за климатичната инсталация и ги залепи с плътен скоч.
Доволен от работата си дотук, влезе в една от кабинките, свали фуражката й смъкна ципа на гащеризона си. Под него беше с копринена риза и тъмни панталони. Извади от най-горния кашон син блейзър и официални обувки и след минута беше готов. Погледна се в огледалото и реши, че лесно би могъл да мине за член на клуба или гост. Беше обръснал късата си брадичка и се беше подстригал, а косата си бе намазал с краткотрайна боя, която я правеше катраненочерна. Сложи си и елегантни очила и тръгна към бара на клуба.
В бара и съседния ресторант имаше относително малко бизнесмени и играчи на голф, които бяха прекъснали играта, за да обядват. Тревър веднага забеляза Гоайет в едно от ъгловите сепарета и се настани на бара така, че да може да го наблюдава.
— Какво ще обичате? — попита го барманката, привлекателна жена с къса черна коса.
— Една бира „Молсън“, ако обичате. А дали ще бъдете така любезна да изпратите една и на господин Гоайет? — попита той и кимна към ъгъла.
— С удоволствие. И от кого да кажа, че е?
— Просто му кажете, че Кралската канадска банка високо цени работата му.
Тревър видя как доставиха бирата и беше благодарен, че Гоайет не прояви никакъв интерес, дори не погледна към бара. Вече беше на второто си мартини и си наля бирата с обяда. Тревър изчака Гоайет и приятелката му да започнат да се хранят и се върна в тоалетната.
Задържа вратата, за да излезе един възрастен човек, който мърмореше нещо за слабото осветление, после постави от външната страна табелка с надпис „ЗАТВОРЕНО ЗА РЕМОНТ — МОЛЯ, ИЗПОЛЗВАЙТЕ ТОАЛЕТНАТА В ЦЕНТРАЛНАТА СГРАДА“. Постави жълта лента за опасност върху писоарите, мина от кашон на кашон, сряза залепените капаци и изсипа съдържанието им. Във всеки имаше по четири петкилограмови блока промишлен сух лед — замразен въглероден двуокис, увит в пластмаса. Той сгъна кашоните, после методично сряза пластмасовите обвивки на сухия лед. Веднага започна да излиза газ, но Тревър покри блоковете със сгънатите кашони и топенето намаля. С облекчение установи, че под слабото осветление парата едва-едва се забелязва.
Погледна си часовника, отвори кутията с инструменти и развъртя винтовете на бравата отвътре, така че тя едва-едва се крепеше. Пусна инструментите в кутията, предпазливо отвори вратата и се върна на бара.
Гоайет почти беше приключил с обяда. Тревър седна и небрежно си поръча още една бира, като не изпускаше от поглед набелязаната си жертва. С гръмогласния си смях Гоайет представляваше всичко, което Тревър очакваше да представлява. Вулгарен, самовлюбен и нетърпимо арогантен, магнатът всъщност олицетворяваше подвижно психиатрично отделение за дълбока вътрешна несигурност. Тревър едва се пребори с изкушението да отиде и да забие ножчето за масло в ухото му.
Накрая Гоайет избута чинията си и се надигна от масата. Тревър веднага остави една банкнота за жената зад бара и забърза по коридора. Откачи надписа „ЗАТВОРЕНО“ от вратата, мушна се вътре и нахлузи гащеризона. Едва свари да сложи и шапката, преди Гоайет да влезе. Като го видя в работните дрехи, индустриалецът се намръщи и изсумтя: