Джеймсън се оттегли от министерския си пост, но веднага получи предложение да стане ректор на уважаван частен университет в Онтарио и му дадоха да чете лекции по етика. Уважението към него нарасна, така че скоро забравиха някогашните му прегрешения, а и той бързо свикна с по-скромния академичен живот. Единствено четирите му деца с удивление бяха подсетени за предишния му живот, когато, на трийсет и пет годишна възраст, получиха право да ползват вложения от по десет милиона долара в банки на Каймановите острови.
Самият Гоайет не получи особени симпатии и в смъртта си. Склонността му да дава подкупи, порочната му и алчна природа, както и пълното му пренебрежение към околната среда, му бяха спечелили всеобщо презрение. Същото отношение явно имаше и канадската полиция, която проведе съвсем повърхностно разследване за смъртта му. Служебните лица знаеха, че убиецът му трябва да се възвеличае, а обстоятелствата около смъртта му да се омаловажат. Общественият интерес към престъплението обаче скоро намаля, а във файловете на полицията се споменаха недостатъчно улики и толкова голям опис на врагове, че всичко отмина твърде скоро. Без да се шуми особено, смъртта на Мичъл Гоайет скоро се превърна в остарял случай, от който никой не се интересуваше кой знае колко.
93.
Едно елитно флотско подразделение изнесе ковчега от тъмно дърво по стълбите на неокласическата англиканска катедрала и внимателно го положи върху украсен лафет от XIX век. Хвалебственото слово беше продължително, както е редно при кралските церемониални погребения, със задължителните изказвания от министър-председателя и принца на Уелс. Изявените чувства бяха приповдигнати и патриотични, но не особено лични — все пак Франклин бе починал преди сто и шейсет години.
Погребението на сър Джон Александър Франклин беше импозантен и внушителен спектакъл и в същото време и вълнуващо събитие. Откриването на тялото му на борда на „Еребус“ бе събудило носталгични чувства сред британците, у които се съживи споменът за славните дни, когато Уелингтън бе командвал сушата, а Нелсън — моретата. Подвизите на Франклин в Арктика, до голяма степен забравена историческа подробност за новите поколения, бяха поднесени в детайли на изведнъж очарованата общественост, която настойчиво искаше още.
Общественият интерес оказа голям натиск върху екипа от археолози и патоанатоми, които изследваха кораба и прибраха трупа. При денонощната си работа те разгадаха две важни загадки още преди тялото на Франклин да пристигне в Лондон и да бъде изложено в Уестминстърското абатство.
Макар че множество болести бяха допринесли за смъртта му на шейсет и една годишна възраст, учените установиха, че най-вероятно го е погубила туберкулозата, която лесно се прихваща в зимуващ кораб. Още по-интересно беше откритието защо голяма част от екипажа на „Еребус“ е полудяла. Въз основа на данни от корабния дневник, който Пит бе изпратил на британските власти, учените направиха тест с проба от рутения, открит в офицерската каюта. Изследването показа, че южноафриканската руда съдържа голямо количество живак. Когато била загрявана в кофи и легени върху печките, рудата отделяла токсични изпарения, които се натрупвали в камбуза и в каютите на екипажа. Както е наблюдавано и при други подобни случаи, след многомесечно въздействие отравянето с живак предизвикало неврологични поражения и психически отклонения.
Множеството съпътстващи трагични събития само увеличиха чара на историята и обществеността на тълпи се събираше да засвидетелства почитта си към Франклин. Вратите на Кензъл Грийн, старинното гробище в Западен Лондон, трябваше да се затворят в деня на погребението, след като трийсет хиляди души се струпаха около гроба.
Беше горещ и влажен летен ден, твърде различен от арктическите условия, при които беше умрял Франклин. Тегленият от коне лафет бавно се отдели от параклиса и пое по чакълената алея, всяка стъпка от копитата на расовите черни кобили отекваше силно. Дългата процесия бавно се отправи към един от изолираните участъци на гробищата, ограден от високи кестени, и спря пред отворения портал на семейна гробница. Един току-що изкопан гроб зееше празен до друг вечен дом с надпис „ЛЕЙДИ ДЖЕЙН ФРАНКЛИН, 1792-1875“.