— Спомням си я тази торба. — Пит присви очи. — Всеки път се спъвах в нея, когато излизах на мостика.
— И аз — промърмори Далгрен.
— Тя не си ли остана на мостика? — попита Пит.
— Остана си и все още си е там — обясни Джордино. — На дъното на пролива Виктория заедно с „Нарвал“.
— Ами тогава за какво е шампанското?
— Нашият приятел Джак открил един камък в джоба си, когато се прибрал вкъщи — каза Гън.
— Всъщност не съм клептоман, честна дума — захили се Далгрен. — И аз се препъвах в тая торба и стана така, че вдигнах едно от камъчетата и го сложих в джоба си. Изобщо го бях забравил и се сетих едва когато сменях дрехите си на „Санта Фе“. Реших, че е по-добре да го запазя.
— Много мъдро решение — похвали го Гън.
— Занесох го миналата седмица в лабораторията да го проучат и тази сутрин ми дадоха резултатите.
Гън извади камъка и го плъзна по масата към Пит.
Той го вдигна и го огледа. Беше тежък и матово сребрист. Сърцето му заби по-бързо, когато си спомни за подобните белези при рудата, която му бе дал старият геолог от миньорската кооперация.
— Не ми прилича на злато — каза той на тримата, за да види как ще реагират.
Те се спогледаха и се захилиха, а после Джордино каза:
— А не ти ли идва наум, че може да е рутений?
Пит се обърна към Гън и попита тихо:
— Вярно ли е?
Гън кимна.
— От най-чиста проба.
— Има ли как да разберем дали е в достатъчно количество?
— Изтеглихме резултатите от сензора на „Блъдхаунд“ и ги прегледахме. Макар че не е настроена да засича рутений, апаратурата все пак разпознава минералите от групата на платината. Според „Блъдхаунд“ в термалния отвор има повече платина и деривати на платината, отколкото е златото във Форт Нокс. А сродната с платината руда около отвора е рутений.
Пит не вярваше на ушите си. Чувстваше се така, все едно са му били инжекция адреналин. Настроението му изведнъж се подобри, интелигентните му зелени очи възвърнаха блясъка си.
— Поздравления, шефе — каза Гън. — Вече си имаш собствена мина за рутений на триста метра под повърхността на морето.
Пит се усмихна щастливо й грабна една от чашите.
— Е, за това вече ще пия.
След като се чукнаха и пиха, Далгрен погледна чашата си и заяви с провлачения си тексаски изговор:
— А бе да ви кажа, това е почти толкова добро, колкото „Лоун Стар“.
95.
След десет месеца
Беше рядко безоблачен ден в Китимат. Водата бе лазурносиня, а въздухът имаше вкуса на чист кислород. На територията на бившия завод на „Тера Грийн“ се беше събрала малка група висши служители и журналисти, които се готвеха за церемония с прерязване на лента. Един човек с лице на херувим и бежов костюм, новият министър на природните ресурси, се изправи на подиума пред насядалите хора.
— Дами и господа, за мене е голяма чест и удоволствие да открия станцията за фотосинтеза в Китимат, първата по рода си в света. Както знаете, Министерството на природните ресурси наследи това предприятие миналата година. То беше построено като завод за пречистване на въглерод при не най-съвършените условия. С радост обаче заявявам, че предприятието е преустроено успешно в първия завод за изкуствена фотосинтеза. Станцията за фотосинтеза в Китимат по безопасен и ефикасен начин ще превръща въглеродния двуокис във вода и водород без какъвто и да е риск за околната среда. Радваме се, че заводът ще използва съществуващия тръбопровод до Атабаска и ще може да превърне в безвредни елементи почти десет процента от въглеродния двуокис, останал от рафинериите за петрол. Днес стоим пред прототипа на новото оръжие срещу замърсителите на атмосферата и в крайна сметка срещу глобалното затопляне.
Тълпата, сред която имаше й много жители на Китимат, заръкопляска възторжено. Министърът на ресурсите се усмихна широко и продължи:
— Както при всички исторически начинания, за преустройството на предприятието помогнаха изключително много хора. Това беше едно от най-плодотворните съвместни усилия, които съм виждал. Сътрудничеството между Министерството на природните ресурси, Отдела по енергетика на САЩ и университета „Джордж Вашингтон“ ще остане като послание за големите дела, които могат да се извършат в преследване на общия напредък. Бих искал да обърна специално внимание на постиженията на госпожица Лиза Лейн, която има най-голям принос за създаването на това предприятие.