— Името на кораба е „Атланта“ — каза на Хопкинс. Радистът кимна и се опита да се свърже със съда по име, но отговор отново нямаше.
Уебър закачи бинокъла на една метална кука, измъкна голяма папка, отвори я и започна да търси „Атланта“ в компютърните разпечатки. Всички неканадски съдове бяха длъжни да уведомят бреговата служба деветдесет и шест часа преди преминаването си. Уебър провери дали файлът не е осъвременяван по сателитния канал, но името „Атланта“ отново го нямаше.
— Подходете вляво на носа. Хопкинс, съобщи им, че са навлезли в канадски териториални води, и им нареди да спрат и да ни допуснат на борда за проверка.
Докато Хопкинс предаваше съобщението, кормчията коригира курса, погледна екрана на радара и докладва:
— Каналът пред нас се стеснява, сър. Има дебели ледени плочи, които могат да застрашат левия ни борд. На около три километра от нас са.
Уебър кимна, без да откъсва поглед от „Атланта“. Товарният кораб се движеше учудващо бързо, с почти трийсет километра в час. Когато катерът на бреговата охрана се приближи, Уебър отново забеляза, че товарният кораб се движи твърде самоуверено. Защо ли изобщо такъв леко натоварен кораб бе решил да мине през Прохода?
— Един километър, докато го засечем — предупреди кормчията.
— Мини отдясно. Доближи ни на сто метра — нареди капитанът.
Черният търговски кораб не обръщаше никакво внимание на катера на бреговата охрана — или поне канадците си мислеха така. Ако обръщаха по-сериозно внимание на радарните данни, щяха да забележат, че американците едновременно увеличават скоростта и леко променят курса.
— Но защо не отговарят? — промърмори кормчията — постоянните радиоповиквания на Хопкинс му бяха омръзнали.
— Ей сега ще им привлечем вниманието — закани се Уебър, отиде до таблото и натисна бутон, който задейства мощната морска сирена. Два силни сигнала отекнаха над водата.
Но отново не последва нищо.
На Уебър не му оставаше голям избор. За разлика от Съединените щати, канадската брегова охрана действаше като цивилна организация. Екипажът на „Харп“ нямаше военна подготовка и на кораба нямаше оръжие.
Кормчията, с поглед върху екрана на радара, доложи:
— Скоростта не се намалява. Всъщност мисля, че се увеличава. Сър, по пътя ни има ледено образувание. — Уебър усети в гласа му тревожни нотки. С приковано другаде внимание, кормчията не бе съобщил навреме за ледения масив, който сега се бе изправил от лявата им страна. Вдясно забързаният товарен кораб беше само на десетина метра от тях.
Уебър вдигна глава към високия мостик на „Атланта“ и се запита какъв ли глупак го командва. После забеляза, че носът на тежкия кораб завива към неговия катер, даде си сметка, че това не е игра, и изкрещя:
— Дай наляво!
Последното, което би очаквал, беше товарният кораб да се обърне към тях, но в един миг по-големият съд се озова буквално върху „Харп“. Като буболечка под крака на слон, катерът бясно се мъчеше да избегне съкрушителния удар. В светкавична реакция на заповедта кормчията извъртя руля вляво докрай. Но „Атланта“ беше прекалено близо.
Страничният борд на товарния кораб блъсна „Харп“ със силен глух тътен. Ударът обаче дойде в кърмата, тъй като по-малкият съд почти се беше измъкнал. Съприкосновението наклони силно „Харп“ и почти го преобърна. За секунди, които се сториха на екипажа като вечност, катерът постепенно възстанови нормалното си положение и се отдалечи от опасната близост с товарния кораб. Рискът обаче не беше отминал. Без екипажът да го знае, ударът бе изтръгнал кормилната верига. С все още въртящо се бясно витло, катерът се устреми право към близкия леден масив, вряза се на около метър в плътния лед и рязко спря.
Уебър помогна да спрат двигателя и бързо прецени в какво състояние са катерът и екипажът. Най-тежките наранявания бяха порязвания и синини, но катерът не се бе отървал така леко — освен смачкания нос имаше и повреда в обшивката на корпуса. На „Харп“ му предстоеше да остане в плен на ледовете четири дни, преди да дойде влекач да го измъкне и да го изтегли за ремонт.
Уебър изруга и погледна на запад. За секунда видя светлините на търговския кораб, преди да изчезнат във вдигащата се мъгла. Уебър поклати глава и процеди през зъби: