— Поддържаш пистата чиста за всеки случай? — попита Кейс.
— Ние сме в графика за доставки на Туктояктук днес следобед. Може и да не знаят, че ще се озовем в центъра на снежна буря до час. Продължавай с опитите, Скот. Виж дали ще успееш да отмениш полета за днес, заради безопасността на пилотите.
Преди Кейс да посегне отново, радиото изпращя и един властен глас надделя над статичното електричество и отекна по високоговорителя:
— Лаборатория за проучване на ледовете 7, Лаборатория 7. Тук изследователски кораб на Агенцията за морско и подводно дело „Нарвал“. Чувате ли ме, край?
Бю изпревари Кейс, взе микрофона и отговори бързо:
— „Нарвал“, аз съм доктор Кевин Бю от Лаборатория 7. Какво има?
— Доктор Бю, не искаме да ви се бъркаме, но прихванахме опитите ви да се свържете с базата на бреговата охрана в Туктояктук, както и много техни повиквания без отговор. Изглежда, лошото време ви пречи да се свържете. Можем ли да ви съдействаме, като предадем съобщение от ваше име?
— Ще сме ви много благодарни. — Бю помоли американския кораб да препрати съобщение до Туктояктук да забавят полета на самолета с доставките двайсет й четири часа заради лошото време и след няколко минути, „Нарвал“ препредаде потвърждението от страна на Туктояктук.
— Приемете искрената ни благодарност — каза Бю. — Това ще спести на някое момче от летците много неприятни мигове.
— Приятно ни беше да услужим. Между другото, къде се намира лагерът ви?
Бю съобщи последните данни за местоположението на плаващия лагер, а плавателният съд му даде своите координати.
— Там всички ли сте в добра форма да се преборите с идващата буря? Изглежда, ще е неприятна — попитаха от „Нарвал“.
— Справяли сме се с всичко, което добрата вещица на Севера ни е поднасяла досега, но все пак благодаря — отговори Бю.
— Успех, Лаборатория 7. „Нарвал“, край.
— Е, не може да се каже, че американците не принадлежат на Арктика, нали? — каза Бю на Кейс, кимна му и излезе.
На петдесет и шест километра на югозапад капитан Бил Стенсет внимателно и загрижено проучи метеорологичната прогноза. Внушителен човек със скандинавски черти и телосложение на защитник в американския футбол, Стенсет се бе сблъсквал с бури във всички световни океани. И все пак сблъсъкът със стихията в заледената Арктика притесняваше опитния капитан на „Нарвал“.
— Според последната прогноза вятърът ще се усили още — измърмори той. — Изправени сме пред доста сериозна буря. Не бих искал да съм на мястото на ония приковани към леда нещастници — добави и кимна към радиото.
Застаналият зад Стенсет на мостика Руди Гън потисна измъчената си усмивка. Плаването сред напора на мощната арктическа буря изобщо нямаше да е приятно. С удоволствие би отишъл на мястото на хората от лабораторията за проучване на ледовете, които най-вероятно по време на стихията щяха да си бъдат в топло иглу и да играят на дама. Страстта на Стенсет да се бори с океаните явно беше белег на заклетия моряк, който никога не се чувства добре, стъпил на твърда земя.
Гън не споделяше тези предпочитания. Макар да беше завършил военноморското училище в Анаполис и да бе изкарал няколко години в плаване, сега корабът му беше главно бюрото. Като заместник-директор на Националната агенция по морско и подводно дело, Гън обикновено работеше в централния офис във Вашингтон. С ниско и жилаво тяло, с очила с рогови рамки на носа, той беше пълна физическа противоположност на Стенсет. И все пак споделяше донякъде страстта към океанографските предизвикателства и често се оказваше на разположение, когато трябваше да се изпита нов плавателен съд или апарат за подводна работа.
— Лично аз бих съчувствал повече на белите мечки — промърмори Гън. — След колко време ще ни удари бурята?
Стенсет погледна растящия брой бели гребени по вълните около носа и отвърна:
— Около час. Най-много два. Предлагам до половин час да извадим и да обезопасим „Блъдхаунд“.
— Няма да им хареса да ги върнем в базата толкова скоро. Ще сляза в командната кабина да съобщя какво е положението. Капитане, съобщи ми, ако времето се влоши по-скоро, отколкото очакваме.
Стенсет кимна, а Гън излезе от мостика и тръгна към кърмата. Шейсетметровият изследователски кораб стоеше сравнително стабилно сред все по-бурното море, но на Гън му се наложи да се хване няколко пъти за перилата, за да не падне. Стигна до кърмата и огледа врязаната в корпуса дълбока платформа за влизане под водата. Вълните вече я заливаха, по палубата се сипеха пръски. Руди се спусна по няколко стъпала, отвори вратата с надпис „Лаборатория“ и влезе в голямо помещение. В дъното му беше секторът с ограничен достъп с многобройни монитори на стената.