Далгрен остави картата, погледна монитора и възкликна:
— По дяволите! Температурата на водата е скочила с десет градуса!
— И самата геология на дъното се променя — отбеляза Джордино. — Да ти кажа, тук изглежда подходящо за отвор. Да видим дали можем да установим температурата на водата в центъра.
Докато той коригираше курса, Далгрен четеше на глас данните за температурата. По-високите стойности съвпаднаха с рязкото издигане на дъното. Висока купчина скали препречи пътя им и Джордино изправи апарата с носа нагоре, за да ги преодолеят.
А зад скалите обстановката се промени изцяло. Сивият неугледен лунен пейзаж се преобрази в многоцветен подводен оазис. Жълти безгръбначни, червени тръбни червеи и ярки златисти морски паяци покриваха морското дъно с килим в цветовете на дъгата. Една синя писия се стрелна край люка, последвана от пасаж полярни трески със сребърни люспи. Само за миг бяха преминали от унил черно-бял свят в богата на цветове колония, гъмжаща от живот.
— Вече знам как се е чувствала Дороти, когато се е озовала в Оз — промърмори Далгрен.
— Каква е температурата на водата?
— Надмина 22 градуса и още се качва. Поздравления, шефе, току-що си купи термален отвор.
Джордино кимна доволно и каза:
— Отбележи къде се намираме. После бързо пробваме с детектора на минерали, преди Руди…
Радиото изведнъж изпращя и отекна напрегнат глас:
— „Нарвал“ вика „Блъдхаунд“… „Нарвал“ вика „Блъдхаунд“. Моля, изплувайте незабавно. Вълнението е три метра и нараства още. Повтарям, нареждам да изплувате незабавно.
— … преди Руди да ни е извикал горе — довърши изречението на Джордино Далгрен.
Джордино се захили.
— Правило ли ти е впечатление, че гласът на Руди се вдига с няколко октави, когато е изнервен?
— Последния път, като го видях изнервен, разписваше ведомостта за заплатата ми — отвърна Далгрен.
— Е, нали все пак не искаме да издраскаме боята на новата си хубавица в тия камънаци. Да съберем няколко бързи проби и да изплуваме.
Далгрен изпрати радиограма на Гън, после се зае с пулта на изкуствената ръка на „Блъдхаунд“. Джордино насочи апарата към купчинка скални буци с големината на грейпфрут и издигна антената на сензора над нея. Като използваше стоманената изкуствена ръка като метла, Далгрен побутна няколко парчета в коша под сензора. Бордовите компютри бързо определиха плътността и магнитните свойства на образците.
— Съставът им е вулканичен и това обяснява наличието на пироксен. Също и манган и желязо. Освен това се отчитат никелов, платинен и меден сулфид — каза Далгрен.
— Наистина е многообещаващо начало. Запази данните в паметта на компютъра. Ще накараме момчетата от лабораторията да разтрошат пробите, за да видим доколко верни са показанията на сензора. След като бурята отмине, можем да проучим обекта изцяло.
— Изглежда добър.
— Все още съм малко разочарован, драги ми тексасецо. — Джордино поклати глава и въздъхна театрално.
— Че няма злато ли?
— Да, че няма злато. Предполагам, че най-доброто, което мога да направя, е да се покажа на повърхността с фалшиво златно кюлче.
За досада на Далгрен смехът на Джордино ехтя през повечето време, докато „Блъдхаунд“ се издигаше.
25.
Бофортово море кипеше от четириметровите вълни и почти ураганния вятър и „Блъдхаунд“ наистина имаше проблеми с качването на „Нарвал“ — стоманените й бордове се блъскаха силно във възглавниците по ръбовете на платформата.
— Това, което едва не смачкахте, е подводница за десет милиона долара — изсумтя Гън на Джордино, щом двамата с Далгрен влязоха в командния център. — Знаете, че нямаме право да пускаме и прибираме апарата в такова време.
Като че ли за потвърждение на думите му корабът се разтресе невероятно силно.
— По-спокойно, Руди — лъчезарно се усмихна Джордино и запрати по него едно от мокрите камъчета.
Заместник-директорът на НАМПД инстинктивно го хвана. Пръски изцапаха ризата му.
— Намерили сте нещо, така ли? — попита той. Веждите му се сключиха, докато оглеждаше камъчето.
— И то какво! — отвърна Далгрен. — Попаднахме на термични отклонения и Ал докара апарата до самия отвор. Сладка цепнатина от километър и половина, от която се излива гореща супа с много топчета.
Изражението на Гън омекна.
— Най-добре ще е да сте открили нещо свястно, след като излизате толкова късно. — Очите му станаха като на дете в сладкарница. — Видяхте ли някакви признаци за находище?