Но нямаше нищо.
28.
Леденият блок се беше смалил от размерите на крайцер до големината на малка къща. Бурните морски вълни се стоварваха върху него, отчупваха парчета и ги раздробяваха. И докато убежището им се смаляваше, возенето върху него започваше все повече да друса при навлизането им в Бофортово море. Смаляващият се леден блок подскачаше в бурното море, а вълните направо го изяждаха. Освен че трепереше от жестокия студ, Бю откри, че допълнително го измъчва и морска болест.
Като гледаше двамата мъже до себе си обаче едва ли имаше право да се оплаква. Куинлън беше на път да изпадне в безсъзнание от хипотермия, а и Кейс не беше особено далече от същата участ — седеше свит на топка, а изцъклените му очи бяха приковани безизразно в една точка. На всичките си опити да ги заговори Бю получаваше в отговор единствено примигване.
Бю си мислеше да свали канадките от Куинлън, за да могат двамата с Кейс да се постоплят, но се отказа. Макар Куинлън да беше на практика умрял, собствените им изгледи за спасение не бяха кой знае колко подобри. Загледа се в неспокойните сиви води и се замисли дали да не се хвърли в морето. Така поне нещата щяха да приключат бързо. Но се отказа — да направи десетте крачки до водата щеше да му коства прекалено много сили.
Внезапно голямо парче лед до тях се отчупи и се понесе в тъмното море.
Убежището им вече беше само колкото микробус и се люлееше сред големите вълни. Бю се изкачи с мъка на върха, очакваше заледената купчина всеки момент да се преобърне и да запрати тримата на сигурна смърт в ледените прегръдки на морето. Бе въпрос на минути возенето им да приключи завинаги.
И тогава през носения от вятъра сняг видя ярка светлина, блестеше като слънце след внезапно спрял дъжд. Заслепи го и той стисна клепачи. Когато след секунди отвори очи, светлината я нямаше. Сигурно му се беше привидяло.
Вятърът запращаше сняг право в лицето му. Бю въздъхна и се отпусна победен.
29.
Облеченият в яркожълт костюм за екстремални условия Джак Далгрен се качи на надуваемата лодка от десантен, тип и провери дали джипиесът и радиото са на мястото си в непромокаемия контейнер. Запали двигателя и изчака набития мъж, който устремно се приближаваше по палубата.
Ал Джордино нямаше време да си облече защитен костюм — просто грабна една канадка от мостика и се втурна към лодката. Докато скачаше вътре, Далгрен даде знак с вдигнат палец на моряка, който веднага спусна лодката в морето. Далгрен изчака Джордино да я отвърже и форсира мотора. Малката лодка заподскача по високите вълни, като запращаше ледени пръски към небето.
— Целта ни е на двеста метра вляво от носа — викна Джордино. — Право пред нас има леден блок, така че трябва да заобиколиш от там — добави и махна наляво.
През пелената на заслепяващия сняг Далгрен едва-едва различаваше пред себе си мъглява бяла маса. Погледна компаса, насочи лодката наляво и подкара само на няколко метра от леда. Намали едва когато реши, че е стигнал до отсрещната страна.
Пред тях подскачаха десетки малки ледени блокове, вятърът и ледените частици ограничаваха видимостта до по-малко от петнайсет метра. Джордино беше клекнал на носа, оглеждаше морето като орел в търсене на плячка и даваше указания на Далгрен накъде да завие. Преведе ги между няколко малки ледени блока и изведнъж посочи една по-висока ледена буца и викна:
— Това е!
Плаващият леден къс изглеждаше на Далгрен като всички останали. Освен че имаше черно петно на върха. Когато се приближиха, видяха, че е човек, проснат по очи. Далгрен бързо заобиколи ледената буца, като се оглеждаше за място, където да спре, но всички стени бяха стръмни, почти вертикални. Изведнъж видяха двама мъже, свити в някаква дупка на метър и нещо над водата.
— Блъсни я в леда под тях — викна Джордино.
Далгрен кимна и отвърна:
— Дръж се здраво.
Отдалечи лодката, за да набере инерция, после увеличи газта и я насочи право към айсберга. Носът се плъзна по ледения край, преди да се забие в снежната стена под двамата премръзнали мъже.